Накрая и тримата замълчаха. Роуан се взираше в Майкъл и изведнъж, незнайно защо, той се почувства ужасно засрамен.
— Как си, скъпа? — попита я той. — Как си след цялата тази лудост. Май не ти помогнах много. Сигурно съм те изплашил до смърт. Съжаляваш ли, че не послуша Ели и не остана в Калифорния?
— Не си ме изплашил — каза тя развълнувано. — Харесва ми да се грижа за теб. Вече ти го казах. Но просто си мисля за разни неща. За цялата тази история, която е много странна смесица от безброй елементи.
— Обясни ми.
— Искам да имам семейство. Искам да съм близо до братовчедите си, до всичките деветстотин от тях, или колкото и да са там. Искам си къщата. Искам си историята — имам предвид описаната от Таламаска. Но не искам това ужасно нещо, това потайно, загадъчно зло същество. Не го искам, а то е толкова… примамливо.
Майкъл поклати глава.
— Нали помниш какво ти казах снощи. Неустоим е.
— Не, не е неустоим, а примамлив.
— И опасен — подхвърли Аарън. — Мисля, че вече трябва да сме напълно сигурни в това. Сега сме наясно, че става дума за същество, което може да променя материята.
— Не съм толкова сигурна — каза Роуан. — Огледах онези смрадливи останки. Промените са незначителни; засегнали са предимно повърхностната тъкан. Но, разбира се, всичко беше в такова състояние, че…
— Ами онази глава с лицето на Лашър? Тя е същинско негово копие.
Роуан поклати глава.
— Откъде можем да сме сигурни, че не е просто главата на някой, който много е приличал на него. Жулиен е приличал на Лашър. И то много. Но и при нея промените може да са били само в епидермиса. Не мога да кажа със сигурност.
— Е, добре, в епидермиса, и какво от това? — настоя Майкъл. — Да си чувала някога за същество, което може да променя епидермиса? Не говорим за зачервяване на кожата, а за перманентна промяна.
— Знаеш, че съзнанието може да направи всичко — отвърна Роуан. — Знаеш, че хората могат да контролират функциите на организма си чрез силата на мисълта и волята си. Дори могат да умрат, ако го пожелаят силно. Известно е, че има хора, които левитират, спират сърцето си, повишават телесната си температура. Такива случаи са описани научно. Светците, изпаднали в религиозен транс, можели да предизвикват стигми. И после пак със силата на вярата са затваряли тези рани. Пък и знаем, че когато се материализира, това нещо е донякъде плътно. Или поне изглежда плътно. Какво като може да промени някои мъртви тъкани. Та тук не става дума дори за живо тяло. Това са само предположения, и то доста произволни.
— Не мога да повярвам на ушите си — каза Майкъл студено.
— Защо?
— Не знам. Съжалявам. Но имам ужасяващото усещане, че всичко е планирано, че е било предвидено да станеш добър лекар. Всичко е планирано.
— Успокой се, Майкъл. В тази история има твърде много пробойни, за да е планирана толкова добре. Нищо в това семейство не е било планирано. Спомни си за досието.
— То иска да бъде човек — извика Майкъл. — Точно това се е опитало да каже на Петир ван Абел, каза го и на мен. Иска да бъде човек и очаква ти да му помогнеш. Аарън, помниш ли какво ти е казал призракът на Стюарт Таунсенд? Че всичко е планирано.
— Да — обади се Аарън замислено, — но не бива да се осланяме много на един сън. Мисля, че Роуан е права. Не можеш да знаеш дали наистина е планирано. Но има нещо друго — аз не смятам, че това нещо може да стане човек. То иска да има тяло, да, но не би могло да се превърне в човек.
— Да бе, как не! — извика Майкъл. — Просто прекрасно. Сигурен съм, че всичко е планирано. Дори отделянето на Роуан от Деидре. Затова демонът е убил Кортланд. Искал е Роуан да бъде държана надалече, за да стане не само вещица, но и лекар. Планирал е дори самото й завръщане.
— А защо се е явявал на теб? Ако ти можеш да му попречиш, защо ти се е явил?
Майкъл въздъхна. Със замряло сърце си спомни за молбите си към Дебора, как бе докоснал старата кукла, но не бе чул гласа й, нито бе видял лицето й. Отново се върна в онази стая, в смрадта, сред ужасяващите останки. Спомни си и за загадъчния портал. За странните думи на призрака. Виждам тринайсетата.