— Аз смятам да следвам собствения си план — каза Роуан спокойно. — Ще получа наследството и къщата, както ти казах. Искам да я реставрирам и да живея в нея. Нямам намерение да заминавам. — Погледна го, очакваше да й отвърне нещо. — А това същество, колкото и да е мистериозно, няма да ми попречи, ако зависи по някакъв начин от мен. Казах ти вече, то изигра коза си.
Вгледа се почти гневно в Майкъл и настоя:
— Е, с мен ли си?
— Да, Роуан, с теб съм. Обичам те и мисля, че имаш право да продължаваш напред. Ще оправим тази къща и всичко останало. Аз също го искам.
Тя изглеждаше доволна, невероятно доволна, но спокойствието й някак го притесняваше. Той се обърна към Аарън.
— А ти какво мислиш? За моята роля в цялата история, за думите на призрака. Сигурно имаш някаква интерпретация на всичко това.
— Майкъл, сега е важна единствено твоята интерпретация. Трябва да разбереш какво се е случило с теб. Аз не мога да предполагам нищо. Може и да ти прозвучи странно, но като член на Таламаска и събрат на Петир, Артър и Стюарт, аз вече съм изпълнил главните си цели в този случай. Осъществих контакт с вас и предадох историята на Мейфеър в ръцете на Роуан. Вие вече имате знанието, нищо, че е фрагментарно и объркано, но то може да ви помогне.
— Ох, ама и вие сте едни монаси — изсумтя Майкъл. Вдигна бирата си в подигравателен тост. — „Наблюдаваме и винаги сме тук.“ За бога, Аарън, защо изобщо се случва всичко това?
Аарън се засмя добродушно и поклати глава.
— Майкъл, католиците винаги очакват от нас да им предложим нещо като религиозна утеха. Но ние не можем. Изобщо не знам защо се случва всичко това. Но мога да те науча да контролираш силата на ръцете си, за да запечаташ този извор на мъки.
— Може би — каза уморено Майкъл. — Обаче засега нямам никакво намерение да сваля ръкавиците си, дори и ако трябва да се здрависам с президента.
— Когато пожелаеш да се върнеш към силата си, аз ще съм на разположение. Тук съм именно, за да помогна и на двама ви. — Погледна към Роуан и после отново се обърна към Майкъл. — Няма нужда да ти казвам да внимаваш, нали?
— Не, няма нужда. Но какво става с теб? Случило ли се е нещо друго след онази катастрофа?
— Дребни работи — отвърна Аарън. — Не са от значение. Пък и може да съм си ги въобразил. И аз съм човек все пак. Понякога имам чувството, че ме наблюдават, като че усещам някаква заплаха.
Роуан понечи да каже нещо, но той й направи знак да замълчи.
— Пазя се, не се притеснявай. Имам опит в подобни ситуации. Но има нещо странно — когато съм близо до теб, не усещам нищо подобно… чувствам се в безопасност.
— Ако те нарани, това ще е най-голямата му грешка. Защото никога няма да се обърна към него, нито да призная съществуването му. Ще се опитам да го убия и всичките му замисли ще отидат напразно.
Аарън като че се замисли.
— Мислиш ли, че той го знае? — попита Роуан.
— Вероятно. Но все пак не можем да сме сигурни. Това е някакъв неразгадаем ребус, непознаваема и заплетена схема; нещо като лабиринт. Не знам какво знае това същество. И смятам, че Майкъл е съвсем прав. То иска човешко тяло, без съмнение. Но какво знае и какво не знае… не мога да кажа. Нямам никаква идея що за същество е. Пък и не мисля, че някой знае.
Той отпи от кафето и отмести чашата. После вдигна поглед към Роуан.
— Няма съмнение, че ще се опита да влезе във връзка с теб. Сигурно разбираш това. Антипатията ти няма да го държи надалече вечно. Дори не мисля, че и сега случаят е такъв. То просто чака подходяща възможност.
— Господи! — прошепна Майкъл. Беше все едно да чуеш, че човекът, когото обичаш най-силно на този свят, без съмнение ще бъде нападнат. Завладя го гняв и ревност.
Роуан се взираше в Аарън, след малко попита:
— Ти какво би направил на мое място?
— Не съм сигурен, но без съмнение това нещо е много опасно.
— Да, вече разбрах това от досието.
— И коварно.
— И с това съм наясно. Но мислиш ли, че трябва сама да се опитам да се свържа с него?
— Не, изчакай го да направи нещо. Така е най-мъдро. И моля те, опитай се да не губиш самообладание.
— Значи няма измъкване от него?
— Да, няма. Но мога да предположа какво ще направи, когато се приближи към теб.
— Какво?
— Ще иска твоето сътрудничество, ще иска да пазиш тайната. Иначе няма да ти каже нищо.