Колко тихо беше тук. Чуваше се само песента на птиците в градината.
Тя прекоси бавно трапезарията и мина през вратата с форма на ключалка към салона. Обърна се да види отново вратата, чувстваше се съвсем мъничка тук. Светлината просто обливаше цялата стая, подът сияеше.
Заля я прелестно усещане на доволство. Всичко е мое.
Постоя неподвижно няколко секунди, слушаше, отдаваше се на усещането. Опитваше се да се наслади изцяло на момента, да си спомни агонията от предния и по-предния ден и да усети разликата, прекрасното, великолепно облекчение. И отново онази странна, мрачна история на Таламаска я успокои, защото тя самата и нейните тъмни тайни имаха място в нея. Можеше да намери избавление, а това бе най-важното от всичко.
Обърна се да тръгне към предната врата и тогава за първи път забеляза висока ваза с рози на масата в салона. Дали Джералд ги беше донесъл? Може би е забравил да й спомене.
Спря и заразглежда красивите цветове. Всички бяха кървавочервени, идеални за погребение, помисли си, сякаш току-що бяха извадени от разкошните венци на гробището.
Това я накара да се сети за Лашър и внезапно я заля хлад. Цветя, пръснати в краката на Деидре. Цветя на гроба. Всъщност се притесни толкова силно, че чуваше ударите на сърцето си в тишината. Що за абсурдна идея. Вероятно Джералд беше донесъл цветята, или пък Пиърс, когато бе дошъл да види матраците. Все пак това си беше съвсем нормална ваза, наполовина пълна с вода, а това си бяха съвсем обикновени рози от магазина.
И все пак й се стори доста зловещо. Сърцето й отново заби лудешки и тя осъзна, че в букета определено има нещо странно. Не беше специалист по розите, но тези й се струваха доста по-едри от обичайното. Изглеждаха огромни и увиснали. И тъмночервени, като кръв. Пък и листата… Листата на розите винаги имаха форма на бадем, а тези бяха на точици. Всъщност на всяко имаше различна шарка от точици. Колко странно. Сякаш бяха някакви диви, мутирали рози, продукт на случайна кръстоска.
Не помръднаха ли? Издуваха се. Не, просто се разтварят, както правят всички рози — отварят се малко по малко, докато не се разпаднат на увехнали листенца. Роуан разтърси глава. Чувстваше се леко замаяна.
Вероятно Пиърс ги беше оставил. Пък и какво значение имаше? Щеше да му се обади от хотела, за да го попита и да му благодари.
Тръгна към вратата, като се опитваше да възвърне доброто си настроение, да вдишва превъзходния топъл въздух, изпълнил къщата. Беше като в храм. Погледна назад към стълбите. На върха им Артър бе видял Стюарт Таунсенд. Е, сега там нямаше никого.
Никого. Нито в дългия салон. Нямаше никого и на верандата, засенчена от обраслата с растения мрежа.
Никого.
— Страхуваш ли се от мен? — попита тя на глас. Тези думи събудиха у нея странно вълнение. — Или очакваш аз да се страхувам от теб и те е яд, че не е така? Така е, нали?
Но й отговори само тишината и мекото шумолене на розовите листенца, които падаха по мраморната маса.
С лека усмивка тя се върна при розите, взе една от вазата и я поднесе към устните си, за да усети копринените листенца. После продължи към предната врата.
Розата наистина беше огромна, с много листа, които изглеждаха някак странно объркани. Вече вехнеше.
Всъщност листенцата бяха покафенели по краищата и бяха започнали да се навиват. Тя вдъхна сладкия аромат, после хвърли розата в градината и тръгна към портата.
Част трета
Ела в моя салон
Трийсет и три
Хаосът на реставрацията започна в четвъртък сутринта, въпреки че предния ден на вечеря с Аарън и Роуан в Оук Хейвън, Майкъл бе започнал да обяснява какво точно ще направи. Колкото до терзанията му относно гробницата, незнайния портал и номер тринайсет, те бяха запечатани в бележника му и той нямаше намерение да се тормози повече с тях.
Посещението на гробището беше доста тъжно. Утринта бе облачна и все пак красива. Майкъл се наслаждаваше на разходката с Аарън, който го научи как да блокира някои от усещанията, предизвикани от странната способност за психометрия. Беше се упражнявал, като свали ръкавиците и докосваше стълбовете на вратите или клонките на дивата лантана. Отблъскваше образите, както се прогонват лоши и натрапчиви мисли и, за своя изненада, постигна известен успех.