Но мразеше гробището, мразеше порутената му романтична красота, големите купчини вехнещи цветя, останали от погребението на Деидре около гробницата. Мразеше и зейналата дупка, в която скоро щеше да бъде положена Карлота Мейфеър за вечния й сън.
И докато стоеше там, леко замаян и унил, той си даде сметка, че криптите в гробницата са дванайсет и с гравираната врата с форма на ключалка под покрива стават тринайсет портала. Около гробницата се бяха събрали неколцина Мейфеър с бледи лица и старият му приятел Джери Лониган. Скоро ковчегът бе плъзнат в криптата след доста кратка проповед на свещеника.
Дванайсет крипти и врата с форма на ключалка, а после ковчегът се плъзва вътре и бам! Очите му се вдигнаха към гравираната врата, която приличаше досущ на вратите в къщата, но защо? Не след дълго всички си тръгнаха, след кратка размяна на любезности, защото явно предполагаха, че двамата с Аарън са били тук за церемонията и им благодариха за присъствието, преди да се разотидат.
— Мини да пийнем по бира — предложи Джери.
— Добре, поздрави Рита.
Гробището потъна в някак жужаща и потрепваща тишина. Нищо досега, от началото на странната му одисея, дори вълната от образи, когато докосна бурканите, не го бе изпълвало с такова страхопочитание, както тази гробница.
— Тринайсет са — прошепна той на Аарън.
— Да, но в тях са погребани мнозина. Знаеш как се прави.
— Не, това е модел — промърмори Майкъл вяло, чувстваше как кръвта се отдръпва от лицето му. — Виж, дванайсет крипти и един портал. Това е модел. Знам, че числото и вратата са свързани. Просто не мога да разбера какво означават.
По-късно същия следобед, докато чакаше Роуан, а Аарън работеше на компютъра си в предната стая, вероятно по историята на Мейфеър, Майкъл нарисува формата на вратата в бележника си. Ненавиждаше я. Ненавиждаше зейналата празнота в средата, защото тя беше изобразена контурно, не като врата, а като портал.
„Виждал съм го и някъде другаде, в друго изображение — написа той. — Но не знам къде.“
Беше му неприятно даже да говори за това. Дори онзи демон, който искаше да се превърне в човек, не бе събудил у него толкова страх.
Но след вечеря, във вътрешния двор на Оук Хейвън, обгърнати от пепелявия сумрак и потрепващата светлина на свещите, те отново потънаха в обсъждания и търсеха вероятни интерпретации. Трябвало да продължат напред. Двамата с Роуан прекараха нощта в предната спалня на плантацията. Беше много приятно разнообразие след хотела. На сутринта Майкъл се събуди още в шест, когато лъчите на слънцето погалиха лицето му. Роуан вече беше на верандата, пиеше втората си чаша кафе и нямаше търпение да тръгват.
Работата започна в девет, още щом се върнаха в Ню Орлиънс.
Никога не се беше забавлявал толкова.
Нае кола и обиколи града, като записваше имената на строителни фирми, които бяха построили най-красивите къщи в горната част и класните ресторанти във Френския квартал. Посети ги и поговори с управителите и строителите; понякога дори ходеше на обекти, които някои от по-словоохотливите му колеги държаха да му покажат. Обсъждаха надниците и очакванията, даваха му имена на дърводелци и бояджии, които имат нужда от работа.
Обади се на местна архитектурна фирма, за която се знаеше, че проектира големите имения, и потърси препоръки. Сърдечното отношение на всички го изуми. Дори само споменаването на къщата на Мейфеър събуждаше голямо въодушевление. Хората като че нямаха търпение да му дадат съвета си.
Оказа се, че градът е пълен с ненаети занаятчии. Петролният бум през седемдесетте и осемдесетте бе създал огромен интерес към реставрирането на къщи. Но сега над града още тегнеше облакът на петролната депресия и икономиката му бе доста пострадала. Над много имоти имаше възбрана, заради неизплатени ипотеки.
Към един часа той вече бе наел три бригади отлични бояджии и екип от най-добрите зидари в града — квартерони, наследници на цветнокожи, освободени от робство много преди Гражданската война. Те измазваха таваните и стените на нюорлиънските къщи вече осем поколения.
Нае и две бригади водопроводчици, една много добра фирма за поправка на покриви и един уважаван в горната част на града озеленител, който трябваше да разчисти и възстанови градината. В два следобед той обиколи с Майкъл имота, като все му сочеше огромните камелии и азалии, булчинския венец и старите рози, които можел да спаси.