Накъде около единайсет Майкъл излезе на замрежената веранда до салона. Двете чистачки работеха и бърбореха в голямата стая зад него. Декораторът, препоръчан от Беа, беше измерил прозорците за нови завеси.
Ще махнем тия стари мрежи, реши той и си го записа в бележника. Погледна към стария люлеещ се стол. Беше почистен, а верандата беше пометена. Пчели жужаха в увивните растения. През гъсталака на банановите дръвчета вдясно можеше да види хората, които работеха при басейна. Бяха изринали почти метър и половина пръст от плочите в задния двор. Оказа се, че павираният участък е доста по-голям, отколкото някой си беше представял.
Пое си дълбоко дъх и се вгледа в миртата от другата страна на моравата.
— Все още няма съборени стълби, а, Лашър? — прошепна той.
Чуваше се само жуженето на пчелите и гласовете на работниците — след малко се разнесе и ниското ръмжене на косачка, и шумът на дизеловите машини за почистване на листата, които криволичеха по пътеките. Погледна си часовника. Хората за климатичната инсталация щяха да дойдат всеки момент. Беше направил схема на осем различни помпи, но големият проблем щеше да бъде с разполагането на оборудването, тъй като таванът беше пълен с кутии, мебели и други неща. Може би щяха да идат директно на покрива.
После следваха подовете. Да, трябваше да направят оценка на подовете веднага. Подът на салона беше красиво реставриран, вероятно по времето на Стела, когато го бе използвала за дансинг, но останалите бяха много замърсени и потъмнели. Разбира се, нямаше да боядисват, нито да оправят подовете, докато не свършеха със замазките. Падаше твърде много прах. Трябваше да иде да види как се справят бояджиите на фасадата, които трябваше да почакат, докато майсторите оправят покрива. Но те си имаха достатъчно работа и по капаците и рамките на прозорците. Какво още? А, да, телефонната система. Роуан я искаше доста сложна. Все пак къщата беше много голяма. Оставаше и кабината при басейна и старите сгради за слугите в задната част. Смяташе да сключи договор с някой предприемач, който да възстанови изцяло постройката.
Не искаше да признава пред Роуан, че не може да се отърси от някакво вътрешно безпокойство, и може би от усещането, че са наблюдавани. Тази къща сякаш бе живо същество. Или пък това беше само някакво остатъчно напрежение от видяното на тавана — от струпаните около него духове, привързани към настоящето, към този дом. Но не вярваше призраците да са източникът на тази тревога. Мястото като че бе попило личностите на всички Мейфеър, както вероятно ставаше с всяка стара къща. Сякаш, накъдето и да се обърнеше, щеше да види някой или нещо, което всъщност не беше там.
Изненада се, когато влезе в салона и видя само опъната светлина и тъжните, занемарени мебели. Огромните огледала се извисяваха над стаята като стражи. Старите картини изглеждаха безжизнени и мътни в тежките рамки. Той дълго гледа портрета на Стела — ретуширана фотография, усмивката й беше много сладка, черната й коса сияеше, сякаш Стела го гледаше с ъгълчето на живите си очи през мръсотията, наслоена по мътното стъкло.
— Трябва ли ви нещо, господин Майк? — попита младата прислужница.
Той поклати глава.
Обърна се и се загледа в празния люлеещ се стол. Дали не бе помръднал? Не, това беше глупаво. Сякаш очакваше нещо да се случи. Затвори бележника си и се върна към работата.
Джоузеф, декораторът, го чакаше в трапезарията.
Еужения също беше тук. Искаше да работи. Със сигурност имало работа и за нея. Никой не познавал по-добре къщата, работела тук от пет години. Сутринта казала на сина си, че не е твърде стара, за да продължава да се труди, че ще работи, докато умре.
— Наистина ли доктор Мейфеър иска копринени завеси? — попита декораторът. Сигурна ли е? Имал доста дамаски и кадифе, които можел да й покаже и щели да струват два пъти по-евтино.
Майкъл и Роуан се срещнаха за обяд в „Мейфеър и Мейфеър“. Тя още подписваше документи. Той се изненада с какво доверие и лекота Райън започна да му обяснява всичко.
— Преди Анта и Деидре имаше обичай да се прави завещание в подобен момент — каза той. — Роуан иска да съживи тази традиция. Сега правим списък на Мейфеър, които могат да станат негови получатели, а Беатрис вече се обажда на всички. Моля, разберете, че това не е толкова откачено, колкото звучи. Повечето Мейфеър имат доста пари в банката и винаги са имали. Но все пак има братовчеди, които учат в колеж и един-двама в медицински университет, а останалите спестяват за първия си дом. Такива неща. Мисля, че е препоръчително за Роуан да съживи обичая. И разбира се, като се има предвид размера на имуществото…