Все пак в Райън имаше нещо лукаво, нещо пресметливо, сякаш беше нащрек. Но нима това не беше естествено? Той като че се опитваше да изпита Майкъл с тази информация. Майкъл само кимна и сви рамене.
— Звучи страхотно.
До късния следобед двамата с Роуан се бяха върнали в къщата и вече се разправяха с хората при басейна. Вонята на тинята, източена от дъното, беше непоносима. Боси и без ризи, мъжете я изнасяха с ръчни колички. В стария бетон като че нямаше никакви пукнатини. Личеше по това, че наоколо нямаше влага. Бригадирът каза на Майкъл, че ще закърпят и измажат цялото дъно до средата на следващата седмица.
— Ако може да е по-скоро — каза Роуан. — Ще ви платя и за уикенда, но го направете бързо. Не мога да го гледам така.
Мъжете бяха доволни от допълнителните пари. Всъщност почти всеки работник тук беше доволен, че ще работи през почивните дни.
За басейна беше инсталирана съвсем нова нагревателна и филтърна инсталация. Тръбите за газта изглеждаха в добро състояние. Вече се изграждаше нова електрическа мрежа.
— Е, в какъв цвят искаш да боядисаме къщата? — попита Майкъл. — Ще свършат с измазването по-скоро, отколкото предполагаш. Сигурно ще искаш кабината и гарсониерата да бъдат в същия цвят, нали?
— Кажи ти как го искаш — отвърна тя.
— Бих я направил отново виолетова. Тъмнозелените капаци пасват идеално на този цвят. Бих запазил старата схема — синьо за покривите на верандите, сиво за подовете на верандите и черно за кованото желязо. Между другото, намерих човек, който ще закърпи и оградата. Вече прави отливките. Има си магазин близо до реката. Някой разказвал ли ти е за желязната ограда, която опасва имота?
— Не, кажи ми.
— Тя е по-стара дори от къщата. Всъщност е от началото на деветнайсети век. Ръчна изработка. Продължава по цялата Първа улица и завива по Камп, защото навремето имотът е стигал дотам. Ще трябва да я боядисаме, в черно, само една ръка, както и перилата…
— Наеми колкото хора ти трябват — каза тя. — Виолетовото ще е прекрасно. И можеш да решаваш всичко сам. Направи я както ти харесва. И харчи колкото ти е нужно.
— Ти си клиент-мечта, скъпа — отвърна той. — Вече започнахме. Трябва да вървя. Виждаш ли онзи, дето влиза през задната врата? Идва да ми каже, че има проблем със стените на банята на втория етаж. Ще видиш.
— Не се преуморявай — каза тя в ухото му, а от дълбокия й кадифен глас по гърба му преминаха тръпки. Усети възбуда, когато тя притисна гърдите си към неговите. Но нямаше време за това.
— Да се преуморявам ли? Че аз сега започвам. И знаеш ли какво, има още една-две прекрасни къщи, които смятам да пооправя, когато се установим тук. Виждам в бъдещето, Роуан. Виждам „Големите надежди“ с офиси на Мегазин стрийт. Мога малко по малко да съживя тези къщи и да размърдам пазара. Тази е само първата.
— И колко пари ще ти трябват за това?
— О, скъпа, аз имам пари — каза той и я целуна бързо. — Имам много пари. Питай братовчед си Райън, ако не ми вярваш. Много ще съм изненадан, ако вече не ме е проучил.
— Майкъл, ако той каже и една лоша дума за теб…
— Роуан, аз съм в рая. Успокой се!
Съботата и неделята се изтъркаляха със същото ускорено темпо. Градинарите работеха до мръкнало, плевяха бурените и откопаваха старите железни мебели от храстите.
Роуан, Майкъл и Аарън сложиха старата маса и столове в средата на моравата и обядваха там всеки ден.
Аарън бе постигнал известен напредък с книгите на Жулиен, но повечето се оказаха списъци с имена и кратки загадъчни забележки. Никаква автобиография.
— Най-неприятното ми предположение е, че това е просто списък на успешни вендети. — Прочете им и малко за пример.
„4 април, 1889, Хендриксон си получи заслуженото. 9 май, 1889, Карлос си плати. 7 юни, 1889, бесен на Уендел заради неговото избухване снощи. Показах му някои неща. С него вече няма да има проблеми.“
— Продължава в същия дух — рече Аарън, — страница след страница, книга след книга. Понякога се срещат и малки карти или схеми, финансови бележки. Но повечето е такова. Бих казал, че има по горе-долу двайсет и два подобни записа на година. Досега не съм попадал на цял свързан абзац. Ако съществува някаква автобиография, тя не е тук.