— Ами ако потърсим на тавана? — попита Роуан.
— Не сега. Снощи паднах лошо.
— Какво говориш?
— По стълбата на хотела. Не изчаках асансьора и паднах чак до първата площадка. Леко се разминах.
— Аарън, защо не ми каза?
— Е, казвам ти сега. Пък и си беше чиста случайност, въпреки че не мога да се сетя да съм се спъвал. Но си нараних глезена и не ми се ще сега да се качвам на тавана.
Роуан беше унила и ядосана. Взираше се във фасадата на къщата. Навсякъде имаше работници — по перилата, по верандите, по отворените прозорци на спалнята.
— Не се тревожи прекалено — каза Аарън. — Исках да ти кажа, но не и да те плаша.
Майкъл разбираше, че Роуан не е в състояние да продума. Усещаше гнева й. Беше изписан на лицето й.
— Но тук не видяхме нищо — каза той на Аарън. — Абсолютно нищо. И останалите не са виждали нищо, или поне не са ни споменавали.
— Блъснал те е, нали? — попита Роуан тихо.
— Вероятно.
— Тормози те.
— Да, вероятно — каза Аарън и кимна леко. — Той като че разпръсква книгите на Жулиен, всеки път щом изляза от стаята. Сметнах, че трябва да знаеш, но пак ти казвам, не се тревожи прекалено.
— Но защо го прави?
— Може би иска да привлече вниманието ти — отвърна Аарън. — Но не съм сигурен. Във всеки случай повярвай, че мога да се грижа за себе си. Работата тук като че ли върви перфектно.
— Да, няма проблеми — каза Майкъл, но също беше доста мрачен.
След обяда той изпрати Аарън до портата.
— Нали не се забавлявам прекалено много? — попита го.
— Разбира се, че не, що за странен въпрос.
— Искам той най-сетне да се появи, защото смятам, че ще мога да го победя. Но очакването ме влудява. Какво чака, по дяволите?
— Ами ръцете ти? Ще ми се да се опиташ да махнеш тия ръкавици.
— Свалям ги за няколко часа всеки ден. Но мога да свикна с жегата, ако не друго. Искаш ли да те изпратя до хотела?
— Не, разбира се. Ако искаш, ела довечера да пийнем нещо.
— Да, добре. Знаеш ли, за мен това е като сбъдната мечта.
— За мен също — рече Аарън.
— Значи ми вярваш?
— Защо питаш, за бога?
— Мислиш ли, че ще мога да го победя? Мислиш ли, че ще успея да изпълня заръките им?
— А ти?
— Аз мисля, че тя ме обича и всичко ще е прекрасно.
— Точно така.
Чувстваше се добре, с всеки час облекчението му ставаше все по-голямо. Този път къщата не събуждаше никакви фрагментарни образи или спомени. Никакво усещане за витаещи наоколо призраци.
Беше хубаво да си ляга всяка нощ с Роуан в прекрасния стар апартамент, да правят любов, а на сутринта да стават, за да се заемат с работата си. Беше прекрасно да се изморява от физическа работа, да чувства как тялото му се събужда след двата месеца апатия и алкохолизъм.
Пиеше най-много по една бира, и сега, когато съзнанието му не бе замъглено от алкохола, сетивата му бяха изключително изострени. Не можеше да се насити на стройното момичешко тяло на Роуан, на неизтощимата й енергия. Пълната й липса на нарцисизъм или какъвто и да било срам събуждаше в него грубост, която тя, изглежда, харесваше. Понякога сексът им ставаше доста необуздан и почти жесток, но винаги завършваше с нежност и трескава прегръдка, така че той вече се чудеше как е спал толкова много години, без да я притиска към себе си.
Трийсет и четири
Нейното лично време беше рано сутрин. Без значение, че бе чела до късно, тя отваряше очи в четири. И без значение колко рано си беше легнал, Майкъл спеше като труп чак до девет, освен ако някой не го събудеше.
Но това беше добре. Даваше й няколко часа покой, за който душата й копнееше. Никога не бе познавала мъж, който да я приема напълно такава, каквато е. Освен това имаше моменти, когато имаше нужда да се откъсне от всички.
Сега, през дните, в които бяха неразделни, тя за първи път разбра защо винаги бе приемала мъжете „на малки дози“. Защото това си беше като робство, като неугасваща страст — невъзможност да погледне към гладкия му гол гръб или към малката златна верижка на мощния му врат, без да го пожелае, без да стисне зъби при мисълта, че може да плъзне ръка между завивките и да погали тъмните косми около тестисите му и да накара члена му да се втвърди в ръката й.