Выбрать главу

Майкъл бе проверил лично комините от покрива. Камините на дърва в библиотеката и в салона бяха в много добро състояние и дърпаха отлично. Останалите отдавна бяха пригодени да работят на газ и някои дори бяха запечатани. Беше решено да сменят нагревателите с по-модерни.

Междувременно всички кухненски уреди бяха подменени. Старите дървени плотове бяха почистени. Щяха да ги лакират към края на следващата седмица.

Роуан седеше с кръстосани крака на пода в салона заедно с декоратора. Около тях бяха разпръснати мостри от платове в ярки цветове. Тя избра бежова коприна за завесите в предната стая. Искаше някаква по-тъмна дамаска за трапезарията, нещо, което да си пасва с избелелите картини. А горе искаше всичко да е ведро и светло.

Майкъл прегледа каталозите с боите и избра меки прасковени тонове за долния етаж и тъмнобежово за трапезарията, което щеше да хармонира с картините. После избра бяло за кухнята и килерите. Свърза се с фирми за миене на прозорци и почистване на полилеи. Старият часовник в салона беше поправен.

Късно следобед в петък икономката на Беатрис, Трина, бе купила всички необходими завивки за спалните на горния етаж, включително и нови възглавници и юргани, както и чаршафи, които бяха прибрани с ароматни билки в шкафовете и чекмеджетата на дрешниците. На тавана работата по тръбите вече бе приключила. Старите тапети в стаята на Мили, на Деидре и на Карлота бяха свалени. Мазачите тъкмо привършваха с шпакловката, за да може стените да се боядисат.

Беше поставена и алармена система, както и детектори за дим, защити за стъклата, бутони за спешна медицинска помощ.

Междувременно друга бригада бояджии работеше в салона.

Единственият проблем през деня беше спорът на Роуан с доктор Ларкин от Сан Франциско. Разговаряха по телефона някъде по обед. Тя му каза, че ще си вземе дълга почивка, а той й отвърна, че се е продала. Наследството и хубавата къща в Ню Орлиънс я накарали да се откаже от призванието си. Естествено нейните неясни обяснения за намеренията й за бъдещето го ядосаха още повече. Накрая тя започна да се вбесява. Не бе обърнала гръб на работата на живота си. Напротив, мислела за съвсем нови хоризонти и щяла да му разкаже всичко подробно, когато реши.

Когато затвори телефона, беше изтощена. Дори не беше отишла в Калифорния, за да затвори къщата в Тибурон.

— Призлява ми, само като си помисля за това — каза тя. — Не знам защо е така. Просто не искам да виждам онова място отново. Не мога да повярвам, че успях да избягам. Дори ми идва да се ощипя, за да се уверя, че не сънувам.

Майкъл я разбираше много добре, и все пак я посъветва да не продава къщата, докато не мине още известно време.

Тя сви рамене. Щяла да я обяви за продан още утре, ако не я била дала под наем на доктор Слатъри, заместника й в Сан Франциско срещу съвсем ниска сума и без никакъв депозит. Слатъри се бе съгласил с радост да опакова всичките й лични вещи и да ги изпрати на юг. Райън бе уредил да бъдат оставени на склад.

— Сигурно ще си останат неотворени двайсетина години — каза тя.

Някъде към два в петък Майкъл отиде с нея до магазина на „Мерцедес“ на Сейнт Чарлз авеню. Това вече беше приятна задача. Той се намираше на същата улица, на която беше и хотелът. Като дете, когато се бе връщал към дома от библиотеката на Ли Съркъл, той често влизаше в големия шоурум, отваряше вратите на изумително красивите немски коли и се пъхаше вътре, докато не го забележи някой от продавачите. Но не спомена това пред Роуан. Всъщност имаше спомени за всяка уличка, по която минаваха.

Гледаше с тихо доволство как тя пише чек за две коли — една малка 500 SL и един голям и луксозен седан с четири врати. И двете кремави, с карамелена на цвят кожена тапицерия.

Предния ден той самият бе купил хубав, лъскав и луксозен американски ван, който можеше да натовари до пръсване и едновременно с това да кара в удобство и лекота, на климатик и под звуците на касетофона. Стори му се странно, че за Роуан тази значителна покупка като че не беше нещо особено. Тя сякаш дори не я намираше за интересна.

Помоли продавача да докара седана на Първа улица, до задните врати, през които навремето бяха влизали каретите, и да остави ключовете в „Пончартрейн“. Двамата с Майкъл се качиха в малката спортна кола.