Да, повтарящи се орнаменти — Майкъл ги съзираше навсякъде — които се бореха с пълзящата мирта, камелиите с лъскави листа и със старата роза, сякаш се опитваха да си проправят път към дървените решетки отгоре. Бореха се и с малките лунничета, които пък се опитваха да се докопат до светлината, струяща от ярките кръпки незакрито небе.
Беатрис, много красива с голямата си розова шапка и големи квадратни очила със сребърни рамки, се срещна с Роуан в два по обед, за да обсъдят сватбата. Роуан бе определила датата за следващата събота.
— След по-малко от две седмици! — изуми се Беатрис. Не, всичко щяло да е наред. Но разбирала ли Роуан какво означава тази сватба за семейството? Хората щели да дойдат чак от Атланта и Ню Йорк.
Не можело да стане преди края на октомври. Пък и нали Роуан щяла да иска ремонтът на къщата да бъде завършен. Всички много искали да я видят.
Накрая Роуан се съгласи, предположи, че с Майкъл ще могат да изчакат малко, особено ако трябва да прекарат първата си брачна нощ в къщата, пък и самият прием щеше да се състои тук.
Майкъл се съгласи; това щеше да му даде цели осем седмици да довърши всичко. Със сигурност първият етаж щеше да бъде завършен, както и предната спалня на втория.
— Това ще е двоен празник — рече Беа, — по случай сватбата, и в чест на реставрирането на къщата. Скъпи мои, ще направите всички щастливи.
О, и всеки Мейфеър в проект щял да е много очаквано събитие. Беатрис започна да прави списък на фирми за кетъринг. Около басейна и по моравата можело да се разпънат хиляди тенти. Не, да не се притесняват. И децата ще могат да поплуват, нали?
Да, щяло да е като в старите времена, като в дните на Мери Бет. Дали Роуан би искала няколко стари фотографии от последните партита преди смъртта на Стела?
— Ще съберем всички фотографии за приема — каза Роуан. — Ще е нещо като повторно обединяване на семейството. Ще ги изложим така, че всички да могат да им се порадват.
— О, това е прекрасно.
Внезапно Беатрис хвана ръката на Майкъл и рече:
— Може ли да те питам нещо, скъпи? Сега вече си част от семейството, нали? Защо, по дяволите, носиш тези ужасни ръкавици?
— Защото, когато докосна хората, виждам разни неща — каза той, преди да се усети.
Сивите й очи блеснаха.
— О, но това е много интересно. Знаеш ли, че и Жулиен е имал такава способност? Така са ми казвали. А също и Мери Бет. О, скъпи, моля те, позволи ми. — Тя започна да навива черната кожа, дългите й розови нокти леко драскаха ръката му. — Моля те, нали нямаш нищо против. — Тя свали ръкавицата и я вдигна с триумфална и все пак невинна усмивка.
Той не направи нищо, ръката му стоеше гола, с леко свити пръсти. Гледаше как тя слага нейната в дланта му и я стиска силно. Главата му се изпълни с цял порой от случайни образи. Бяха така смесени и прииждаха толкова бързо, че не можеше да различи нищо — само цялостната им атмосфера, свежест, светлина и много ясно усещане, че тя е невинна. Не е една от тях.
— Какво видя? — попита Беатрис.
Устните й спряха да се движат още преди да са изрекли втората дума.
— Нищо — каза той и се отдръпна. — Просто усещане за доброта и благоденствие. Нищо друго. Никаква загадка, никаква тъга, нито болест, нищо. — И всъщност това си беше самата истина.
— О, ти си съкровище — каза Беатрис, изглеждаше напълно искрена. В следващия миг се надигна и го целуна. — Къде намери това съкровище? — обърна се тя към Роуан и без да дочака отговор, каза: — И двамата сте прекрасни! Не само ви обичам, но и ви харесвам, а това е невероятна изненада. Вие сте изумителна двойка. Ти, Майкъл, с тези сини очи и Роуан с този чудесен, дрезгав глас! Иде ми да те целувам по очите всеки път, щом ми се усмихнеш, а нея да целувам по гърлото, всеки път, щом заговори!
— А може ли аз да те целуна по бузата, Беатрис? — попита той нежно.
— Братовчедке Беатрис, момче — каза тя театрално. — Е, хайде, целувай! — Затвори очи и после ги отвори с широка лъчиста усмивка.
Роуан ги гледаше развеселена.
Но вече бе време Беатрис да се връща в офиса на Райън. Безкрайните юридически глупости. Колко ужасно.