Но тук нямаше никой. Не за първи път идваше в къщата, за да я изпита, да изпита себе си. Знаеше, че няма да е и последният.
Мина бавно през трапезарията, през тъмната кухня и излезе през френските прозорци. Нощта бе озарена с меко сияние, струящо от фенерите на реставрираната кабина край басейна и от подводните му светлини. То осветяваше и красиво подрязаните храсти и дървета, столовете от ковано желязо, излъскани, боядисани и подредени на малки групички по пометените плочи.
Басейнът беше напълно ремонтиран и напълнен до ръба. Изглеждаше разкошно — дълъг правоъгълник дълбока синя вода, чиято повърхност се набраздяваше леко и сияеше на залеза.
Майкъл коленичи и докосна водата. Беше малко по-топла, отколкото трябваше да е по това време на годината, в края на септември, който всъщност не беше по-хладен от август. Но беше съвсем подходяща за едно вечерно плуване.
Да, точно така, защо да не поплува? Обаче не му се струваше редно да го прави без Роуан — първото скачане в басейна беше момент, който трябва да се сподели. Но какво пък толкова? Роуан сигурно си прекарваше чудесно със Сесилия и Кланси. А водата бе така примамлива. От години не бе плувал в басейн.
Погледна назад към малкото осветени прозорци по тъмновиолетовата стена на къщата. Нямаше кой да го види.
Свали сакото, ризата и панталоните си, събу обувките и чорапите. Свали и боксерките. После отиде до дълбоката страна и се гмурна, без да му мисли повече.
Господи! Това беше живот! Гмурна се толкова надълбоко, че ръцете му докоснаха синьото дъно, после се обърна и видя как светлината блещука по повърхността на водата.
Стрелна се нагоре и излезе на повърхността. Разтръска глава и погледна към звездите. Отвсякъде прииждаха звуци! Смях, разговори на висок глас, хора говореха един през друг, ритмичният вой на диксиленд.
Обърна се изумен и видя моравата, осеяна с фенери и пълна с хора; млади двойки танцуваха по плочите и дори по тревата. Всички прозорци в къщата светеха. Някакъв млад мъж с черен смокинг внезапно се гмурна в басейна точно пред него и го заслепи с фонтан от пръски.
Устата му се напълни с вода. Шумът стана оглушителен. В другия край на басейна стоеше възрастен мъж във фрак и бяла връзка и го викаше.
— Майкъл, махай се веднага, човече, преди да е станало твърде късно!
Британски акцент. Това беше Артър Лангтри. Майкъл заплува трескаво към него, но преди да загребе и три пъти, започна да се задъхва. Остра болка го проряза в ребрата и той се обърна настрани.
Щом най-сетне се хвана за ръба на басейна и се изтегли, нощта около него притихна.
В първия миг не смееше да помръдне. Само дишаше тежко и се опитваше да успокои пулса си, чакаше болката в дробовете да премине. Оглеждаше трескаво празния вътрешен двор, голите прозорци и празната морава.
После се опита да излезе от басейна, но усещаше тялото си невероятно тежко и измръзнало въпреки жегата. Остана за миг треперещ на мястото си, после тръгна към кабината и взе една от хавлиите, които бе използвал през деня, когато бе дошъл да си измие ръцете. Подсуши се и се върна обратно, за да огледа празната градина и притъмнялата къща. Прясно боядисаните виолетови стени сега се бяха обагрили в цвета на здрачното небе.
Само тежкото му дишане нарушаваше тишината. Но болката в гърдите бе отминала и той се насили да задържи на няколко пъти дъха си.
Беше ли изплашен? Гневен? Не знаеше. Вероятно беше в шок. Имаше чувството, че е тичал поне цяла миля. Главата започваше да го боли. Взе дрехите си и се облече, без да бърза, не искаше да бъде прогонен така лесно.
После седна на желязната пейка с извита облегалка и изпуши цигара. Оглеждаше всичко наоколо и се опитваше да си спомни какво точно бе видял. Последното парти на Стела. Артър Лангтри.
Дали това бе още един от номерата на Лашър? Стори му се, че отвъд моравата, някъде до предната ограда, сред камелиите, някой помръдна. Чу стъпки. Не, това бе просто минувач, който сигурно надничаше през листата.
Заслуша се, докато стъпките не заглъхнаха. Чу потракването на влака по линията до реката, точно както го бе чувал и като дете, на улица „Благовещение“. И отново бебешки плач, не, това бе свирката на влака.