Но отношението му към леля Вив й даваше още безброй причини да го обича; никой не бе по-мил и по-търпелив от него.
— Тя е единственото ми семейство — каза той веднъж. — Всички други си отидоха. Нали знаеш, че ако между нас не беше потръгнало, сега щях да съм в Таламаска. Те щяха да са новото ми семейство.
Колко добре го разбираше само; тези думи я бяха върнали към месеците горчива самота.
Колко й се искаше нещата тук да потръгнат! И призракът от Първа улица сякаш искаше същото. Или пък гневът й го беше отблъснал? Защото след появата на огърлицата през онази нощ тя цели дни го бе проклинала в ума си.
Семейството бе приело идеята за Таламаска, въпреки че Аарън отговаряше доста мъгляво на въпросите им какво точно представлява орденът. Те явно го смятаха за изследовател, пътешественик, който винаги се интересува от историята на Мейфеър, защото те са старо и уважавано семейство от Юга, а те биха заобичали всеки изследовател, който може да изкопае името на тяхната невероятно красива предтеча Дебора, обезсмъртена не от друг, а от великия Рембранд, и то с прочутия смарагд на гърдите. Бяха объркани от късчетата родова история, които Аарън реши да им разкрие. Господи боже, те смятали, че Жулиен е измислил баснята за шотландските им предшественици.
Междувременно Беа поръча да й направят репродукция с маслени бои по снимката на портрета на Дебора, за да може да я окачат на стената в къщата на Първа улица в деня на приема. Тя беше бясна на Райън, че бе отказал да закупят оригинала. Но и Таламаска едва ли щеше да се раздели с него. Слава богу, че след като Райън предположи каква ще е цената, въпросът бе изоставен напълно.
Да, всички обичаха Аарън, всички обичаха Майкъл, всички обичаха Роуан.
Обичаха и Дебора.
Ако знаеха нещо за случилото се между Аарън и Кортланд, или Карлота, през годините, не казаха и дума за това. Не знаеха, че Стюарт Таунсенд е бил член на Таламаска. Всъщност бяха доста объркани от откриването на мистериозния скелет на тавана. Малко по малко стана ясно, че всички смятат Стела отговорна за това.
— Вероятно е умрял от опиум или пиене на някое от дивите й партита и тя просто го е увила в килима и е забравила за него.
— Или пък го е удушила. Помните ли какви купони правеше?
Роуан слушаше с почуда тези разговори и изблиците на смях. Не долавяше никаква злоба в тях. Но пък усещаше добрите им намерения и празничното им настроение.
Някои от тях имаха своите тайни, особено по-възрастните. При всяко ново събиране тя долавяше все по-силни индикации за това. Всъщност, колкото повече наближаваше сватбата, като че нещо назряваше.
Старите Мейфеър не се отбиваха на Първа улица само за да поднесат добрите си пожелания или пък да видят как върви ремонта. Те бяха любопитни. Бяха уплашени. Искаха да споделят някакви тайни, или да я предупредят, или пък да я попитат нещо. Може би просто изпитваха силите й, защото със сигурност и те притежаваха такива. Тези хора я обичаха много и умело успяваха да скрият негативните си емоции. Това й се струваше много странно.
Но може би точно днес щеше да се случи нещо необичайно.
Много от старите бяха тук, алкохолът се лееше обилно, а след няколкото хладни октомврийски дни, времето отново бе станало приятно топло. Небето бе съвършено синьо и големите пухкави облаци плаваха по него бързо, като изящни галеони под напора на вятъра.
Тя отпи още една голяма глътка от бърбъна, наслади се на изгарящото усещане в гърдите и се огледа за Майкъл.
Ето го там, все още в плен на Беатрис и изумително хубавата Джифорд, чиято майка бе наследница на Лестан Мейфеър, а баща й пък бе наследник на Клей. Тя, разбира се, се бе омъжила за внука на Кортланд — Райън Мейфеър. Сигурно щеше да се сети за още заплетени роднински връзки, но вниманието й бе привлечено от друго — кръвта й закипя, щом видя, че бледите пръсти на Джифорд се увиват — без никаква причина — около ръката на Майкъл.
Какво толкова вълнуващо намираха в гаджето й, че не искаха да го оставят на мира? И защо тази Джифорд бе толкова нервна? Горкият Майкъл. Той не знаеше какво да направи. Седеше там с ръце в джобовете, кимаше и се усмихваше на шегите им. Не осъзнаваше, че флиртуват с него, не виждаше пламъците в очите им, прелъстителния звън на смеха им.