Явно текущата й реставрация им доставяше неизразима радост.
Къщата на Първа улица била символ на рода, с каква мъка само я гледали да се руши, колко мразели Карлота заради това.
Да, Роуан долавяше това в поздравителните думи, усещаше го в погледите им. Къщата най-после бе свободна от презряното си изгнание.
Постоянно се изумяваше колко добре са осведомени за последните промени и нововъведения. Знаеха дори какви цветове е избрала за стаите, без да са ги видели.
Колко прекрасно, че е решила да запази старите мебели в спалните. Знае ли, че навремето Стела е спала в леглото на Карлота? А леглото в стаята на Мили е принадлежало на прабаба Катерин, а прачичо Жулиен е роден в леглото в предната стая, което сега щяло да е на Роуан и Майкъл.
Какво смятат за нейния план за голяма болница? От няколкото кратки разговора извън „Мейфеър и Мейфеър“ тя се бе уверила, че приемат много добре идеята. Името „Медицински център Мейфеър“ явно много ги въодушевяваше.
Предната седмица бе обяснила на Беа и Сесилия, че за нея е изключително важно този център да се заеме с нови проучвания, да удовлетворява нови нужди. Че ще е идеална среда за проучвания, задължително, но няма да е затворен като крепост институт, а истинска болница с голяма леглова база, предназначена за бедни пациенти. Ако успее да привлече и най-добрите невролози и неврохирурзи в страната и стане най-иновативната, най-ефективната и най-добре оборудваната клиника за лечение на неврологични проблеми, то мечтата й ще е изпълнена.
— На мен ми звучи прекрасно — бе казала Сесилия.
— Само въпрос на време е — каза Кармен Мейфеър на един обяд. — Нали знаеш, че „Мейфеър и Мейфеър“ винаги са раздавали милиони, но за първи път някой поема подобна инициатива.
Но това, разбира се, беше само началото. Сега нямаше нужда да им обяснява, че предвижда да експериментира в структурирането и уреждането на интензивните отделения, че иска да построи и жилищни помещения за семействата на пациентите, със специални обучаващи програми за съпрузите и децата, които трябва да участват в последващата рехабилитация на хората с нелечими заболявания или увреждания.
Всеки ден й идваха все нови идеи. Мечтаеше за хуманна обучаваща програма, която да изличи всички ужаси и оскърбления, станали обичайни в модерната медицина; планираше да основе училище за медицински сестри, в което да се обучават нови кадри, със съвсем нов набор от умения и отговорности.
Името „Медицински център Мейфеър“ щеше да стане синоним на най-добрите, най-хуманните и най-чувствителните специалисти в тази област.
Да, всички щяха да се гордеят с нея. Как иначе?
— Още едно питие?
— Да, благодаря. Бърбън. Започна да ми харесва.
Смях.
Тя отпи още една глътка и кимна на младия Тими Мейфеър, който току-що бе дошъл да й стисне ръката. Да, и поздрави Бернадет Мейфеър, която бе срещнала за кратко на погребението. Поздрави и красивото малко червенокосо момиче с панделката в косата, което се казваше Мона Мейфеър — дъщеря на Сиси. И мъжкараната Дженифър Мейфеър, най-добрата приятелка и четвърта братовчедка на Мона. Джен имаше като нейния глас, дълбок и дрезгав.
Бърбънът бе по-вкусен, когато бе силно изстуден, но и малко коварен. Тя вече усещаше, че е пила повече, отколкото трябва. Пийна още, защото видя, че вдигат тост в другия край на градината. Постоянно се вдигаха наздравици за къщата и за сватбата. Тук май никой не говореше за друго.
— Роуан, имам много стари фотографии…
— … майка ми е запазила всички статии от вестниците…
— Знаеш ли, че къщата я има в книгите за Ню Орлиънс. Имам няколко доста стари, мога да ти ги донеса в хотела…
— … естествено, няма да ти досаждаме денонощно, но просто да знаеш…
— Роуан, нашите прадеди са родени в тази къща… всички тук са…
— О, бедната Мили не доживя да види този ден…
— … имам плик с дагеротипии… Катерин и Дарси, и Жулиен. Знаеш ли, че Жулиен винаги е сниман пред портата. Имам седем различни снимки и винаги е там.
Портата ли?
Прииждаха още и още роднини. Най-накрая дойде и старият Фийлдинг — син на Клей — напълно плешив, с тънка, прозрачна кожа и зачервени очи — наложи се да го доведат, за да седне до нея.
Още щом се отпусна на стола, младите започнаха да идват, за да го поздравят.
Херкулес, хаитянският слуга, сложи чаша бърбън в ръката на стареца.