— Ще пийнете ли, господин Фийлдинг?
— Да, Херкулес, ще пийна, писна ми от ядене. Цял живот ям. — Гласът му беше дълбок и сякаш без възраст.
— Сега, когато Карлота вече я няма, аз останах най-старият — каза той тъжно на Беатрис, която бе дошла да го целуне.
— Не говори за това, ще бъдеш с нас вечно — каза Беа, а парфюмът й ги лъхна — сладък, цветен и скъп, като разкошната й червена копринена рокля.
— Хайде, хайде, не си много по-стар от мен — обяви Лили Мейфеър и седна до него. Всъщност точно в този миг тя наистина изглеждаше на годините си — с оредялата си искрящо бяла коса, хлътнали бузи и костеливи ръце.
Фийлдинг се обърна към Роуан.
— Значи реставрираш къщата. И ще живееш тук с мъжа си. И досега всичко върви нормално?
— Да, защо да не е нормално? — попита Роуан с любезна усмивка.
Но в следващия миг се смрази от тревога, защото Фийлдинг вдигна ръка и я сложи върху нейната за благословия.
— Прекрасни новини, Роуан — каза той, ниският му глас като че резонираше в гърдите, защото старецът се опитваше да задържи дъха си след дългата одисея от портата дотук. — Прекрасни новини. — Бялото на очите му беше пожълтяло, а изкуствените му зъби искряха. — Всичките тези години тя не позволяваше на никого да я докосне — рече с гняв. — Дърта вещица!
От жените, събрали се вляво, долетяха въздишки. Но Роуан искаше точно това — лъскавата повърхност да се разчупи.
— За бога, дядо! — възкликна Джифорд, вдигна бастуна му от тревата и го закачи на облегалката на стола. Той не й обърна внимание и продължи да говори:
— Да, такава беше. Остави къщата да се превърне в руина! Чудо е, че изобщо може да се възстанови.
— Дядо-о-о — изстена Джифорд почти отчаяно.
— Остави го да говори, скъпа — каза Лили, държеше главата си някак сковано, клепачите й пърхаха към Роуан, а слабата й ръка стискаше чашата.
— Да не мислиш, че някой може да ми затвори устата — рече старецът. — Тя каза, че той не й позволявал, обвиняваше него. Вярваше в него и го използваше за своя изгода.
Всички притихнаха. Като че ли и светлината притъмня, когато към малката им групичка се присъединиха още хора. Роуан смътно забеляза с крайчеца на окото си тъмната фигура на Рандъл.
— Дядо, моля те, недей… — започна отново Джифорд.
Но аз искам да знам!
— Да, тя е виновна — продължи Фийлдинг. — Тя искаше къщата да се разруши. Даже понякога се чудя защо не я изгори като онази откачена икономка в „Ребека“. Често се притеснявах да не го направи. Да не изгори и старите снимки. Ти видя ли ги? Видя ли снимката на Жулиен и синовете му пред портала?
— Пред портата. Искаш да кажеш пред вратата с формата на ключалка в предната част на къщата?
Дали Майкъл ги чуваше? Да, идваше към тях, като явно се опитваше да накара Сесилия да замълчи, защото тя непрестанно шепнеше нещо в ухото му, без да обръща внимание на странното му изражение. Аарън също беше наблизо, под една магнолия, незабележим, но втренчен в групата. Щеше й се да може да изрече някакво заклинание и той да стане съвсем невидим за околните.
Но те и без това не забелязваха нищо странично. Фийлдинг кимаше, а Фелиша говореше. Сребърните й гривни изтракаха, когато посочи към стареца.
— Кажи й, Фийлдинг. Мисля, че трябва. Карлота искаше тази къща, искаше да я управлява. Тя беше нейна господарка до смъртта си.
— Не, тя не искаше нищо — изсумтя Фийлдинг и направи рязък пренебрежителен жест с лявата си ръка. — В това беше и проклятието й. Тя искаше само да руши.
— Ами портата? — попита Роуан.
— Дядо, ще те отведа…
— Няма да ме водиш никъде, Джифорд — каза той и решителността подмлади значително гласа му. — Роуан ще живее в тази къща и аз трябва да й кажа някои неща.
— Но насаме! — обяви Джифорд.
— Остави го да говори, скъпа — обади се Лили. — Пък и сега сме насаме, само хора от семейството сме.
— Тази къща е прелестна, много ще й хареса — каза рязко Магдален. — Какво се опитвате да направите, да я изплашите?
Рандъл стоеше до Магдален, вдигнал вежди и стиснал устни. Всички бръчки по старото му лице се бяха вдълбочили. Взираше се във Фийлдинг.
— Но какво искаше да кажеш? — попита Роуан.
— Само няколко стари легенди — обади се Райън с леко раздразнение в гласа, въпреки че говореше бавно, сякаш се опитваше да го потуши. — Глупави стари истории за портал и прочие простотии.