Майкъл се приближи зад Фийлдинг, а Аарън също пристъпи по-близо до тях. Те все още не го забелязваха.
— Аз обаче искам да знам — каза Пиърс. Стоеше вляво, зад Фелиша и до Рандъл. Фелиша се втренчи напрегнато във Фийлдинг. Главата й леко се поклащаше, защото вече бе изпила доста. — Моят прапрадядо е нарисуван пред портата — каза Пиърс. — Портретът му е вътре в къщата. Винаги са ги рисували пред портата.
— А защо да не ги рисуват така? — попита Райън. — Нали са живели в къщата. Не бива да забравяме, че къщата е била на прапрапрадядовците ни.
— Така е — прошепна Майкъл. — Ето къде съм виждал вратата. На картините. Трябваше да ги разгледам по-внимателно…
Райън се озърна към него. Роуан протегна ръка и направи жест на Майкъл да дойде при нея. Райън го проследи с поглед как се приближава до стола й. Пиърс отново говореше нещо, а Майкъл седна на тревата до Роуан, така че тя да може да сложи ръка на рамото му. Аарън стоеше съвсем наблизо.
— Но дори на старите фотографии пак са снимани пред вратата — настоя Пиърс. — Винаги пред врата с форма на ключалка. Дали е предната или някоя от…
— Да, същата форма е гравирана на криптата. И никой не знае кой го е направил.
— Жулиен, разбира се — каза Рандъл с нисък и гръмовен глас. Всички бързо се извърнаха към него. — А Жулиен е знаел какво прави, защото вратата е имала специално значение за него и за всички останали по онова време.
— Ако й наговорите тези глупости, тя няма да… — започна Ан Мари.
— Не, искам да знам — прекъсна я Роуан. — Пък и нищо не може да ме спре да заживея в тази къща.
— Не бъди толкова сигурна — обади се печално Рандъл.
Лорън му хвърли студен укоряващ поглед и прошепна:
— Сега не е времето за страшни приказки.
— Трябва ли да разравяме цялата тази мръсотия! — извика Джифорд. Изглеждаше много разстроена. Роуан видя, че Пиърс се притесни, но той беше от другата страна и затова Райън я хвана за ръката и й прошепна нещо на ухо.
„Тя се опитва да прекъсне разговора“, помисли си Роуан.
— Е, кажете, какво означава тази порта. Защо винаги застават пред нея?
— Не обичам да се говори за това — изпищя Джифорд. — Не разбирам защо трябва да ровим в миналото всеки път щом се съберем. Трябва да мислим за бъдещето.
— Ние говорим за бъдещето — каза Рандъл. — Младата жена трябва да знае някои неща.
— Да, искам да знам за вратата — настоя Роуан.
— Е, добре, продължавайте, реакционери такива — каза Фелиша. — Щом като толкова години си мълчахте, говорете сега.
— Портата е свързана с едно съглашение, с едно обещание — рече Фийлдинг. — Това е тайна, предавана на всяко поколение още от най-ранни времена.
Роуан сведе поглед към Майкъл, който бе свил колене към гърдите си, отпуснал ръце на тях, и гледаше Фийлдинг. Но дори отгоре тя виждаше на лицето му страх и объркване, същото онова проклето изражение, което се появяваше, щом заговореше за виденията. Изражение, толкова нехарактерно за него, че го караше да изглежда като друг човек.
— Никога не съм чувала за някакво обещание — каза Сесилия. — Нито за съглашение, за порта или за каквото и да било.
Петер Мейфеър се бе присъединил към тях. Той беше плешив като Фийлдинг и имаше същите остри очи. Всъщност всички се бяха събрали в кръг около нея. Айзък и Уитфийлд надничаха иззад Пиърс.
— Защото те никога не говореха за това — каза Петер с треперещ и леко театрален глас. — Това беше тяхната тайна и не искаха никой да узнава за нея.
— Кои са тези „те“? — попита Райън. — Да не би да става дума за моя дядо? — Гласът му бе леко завален от пиенето. Той преглътна припряно и добави: — За Кортланд ли говорите?
— Не искам да… — прошепна Джифорд, но Райън й направи жест да замълчи.
Фийлдинг също вдигна ръка към нея и я изгледа свирепо.
— Да, Кортланд беше един от тях — рече Фийлдинг и погледна към плешивия Петер. — Всички знаят това.
— О, не говорете така — обади се гневно Магдален. — Аз обичах Кортланд.
— Всички го обичахме — отвърна й ядно Петер. — Бих направил всичко за него, но той беше един от тях. Това е. Както и твоят баща, Райън. Старият Пиърс също беше един тях, докато Стела беше жива, както и бащата на Рандъл не е ли така?
Рандъл кимна уморено и отпи бавно от бърбъна си. Тъмнокожият слуга се появи незабелязано и напълни чашата му, а после сипа и на останалите.