— Не ги взимай на сериозно! — настоя Ан Мари.
— Стела беше тежък случай, скъпа моя — добави Лили.
Фийлдинг поклати глава.
— Спасение, точно за това говореше баща ми. Всички ще бъдат спасени, когато портата се отвори. Това беше някаква загадка, дори Мери Бет не знаеше истинското й значение. Карлота се кълнеше, че я е разгадала, но не е вярно. Тя само искаше да тормози Стела. Дори не съм сигурен, че и Жулиен е знаел.
— А знаете ли точните думи на тази загадка? — попита Майкъл.
Фийлдинг се обърна и погледна надолу. Сякаш в този миг всички забелязаха присъствието на Майкъл и се втренчиха в него. Роуан плъзна ръка към врата му, притисна крака си към него и го прегърна. Искаше да им покаже, че е част от нея.
— Да, какво се казва в тази загадка? — попита тя.
Рандъл погледна Петер и двамата заедно се обърнаха към Фийлдинг.
Той отново поклати глава.
— Не зная. Никога не съм чувал да я изричат с някакви определени думи. Знам само, че когато вещиците станат тринайсет, порталът най-после ще се отвори. В нощта, когато Жулиен умря, баща ми каза: „Вече никога няма да бъдат тринайсет, не и без Жулиен“.
— А кой им е казал тази загадка? Мъжът ли? — попита Роуан.
Всички отново се втренчиха в нея. Дори Ан Мари изглеждаше загрижена, а Беатрис бе направо притеснена, сякаш някой бе нарушил абсолютно безцеремонно добрия тон. Лорън се взираше в Роуан по доста странен и неопределим начин.
— Тя изобщо не знае за какво става въпрос — обяви Беатрис.
— Да, мисля, че трябва да забравим за това — каза Фелиша.
— Защо да забравяме? — попита Фийлдинг. — Да не мислите, че той няма да дойде при нея, както при останалите? Какво се е променило?
— Плашиш я! — прошепна Сесилия. — Плашиш и мен.
— Значи той им е казал? — попита отново Роуан.
Никой не отговори.
Какво трябваше да каже, за да ги накара да проговорят отново, да ги накара да разкрият всичките си тайни.
— Карлота ми каза за мъжа — каза Роуан. — Не се страхувам от него.
Колко тиха беше градината. Абсолютно всички се бяха събрали в кръга, освен Райън, който бе завел Джифорд в къщата. Дори Пиърс се бе върнал и сега стоеше зад Петер. Вече започваше да се здрачава. Слугите бяха изчезнали, като че знаеха, че не са желани в момента.
Ан Мари взе една бутилка от близката маса и напълни чашата си с шумно бълбукане. Още някой посегна към бутилка. После и друг. Но очите на всички оставаха приковани в Роуан.
— Нима искате да се страхувам? — попита тя.
— Разбира се, че не — отвърна Лорън.
— Естествено, че не! — възкликна Сесилия. — Но подобен разговор може да съсипе всичко.
— … в стара мрачна къща като тази.
— … според мен това са глупости.
Рандъл поклати глава, Петер измърмори нещо, а Фийлдинг просто я гледаше.
Отново настъпи тишина, която обгърна всички като снежна пелена. Мракът вече се събираше под малките дръвчета и от френските прозорци заструи светлина.
— А някой от вас виждал ли е мъжа? — попита Роуан.
Лицето на Петер бе сериозно и неразгадаемо. Той като че не забеляза кога Лорън наля бърбън в чашата му.
— Ще ми се да можех да го видя — каза Пиърс, — поне веднъж!
— Аз също! — обади се Беатрис. — Изобщо нямаше и да си помислям да се отърва от него. Щях да го разпитвам…
— О, млъкни, Беа — сопна се внезапно Петер. — Не знаеш какво говориш. Никога не си знаела!
— А ти знаеш, така ли? — изрепчи му се Лили. — Ела, Беа, седни при жените. Ако ще има война, бъди на правилната страна.
Беатрис седна на тревата до стола на Лили и каза на Петер:
— Стар идиот, мразя те. Ще ми се да видя какво ще направиш, ако видиш мъжа.
Той не отвърна на думите й, само вдигна вежди и отпи от бърбъна си.
Фийлдинг се хилеше и мърмореше нещо под нос.
— Ходил съм често на Първа улица — каза Пиърс. — Размотавах се с часове около желязната ограда, за да го зърна. Но нямах късмет.
— За бога, Пиърс — повиши глас Ан Мари. — Нямаш ли какво друго да правиш.
— Само гледай майка ти да не разбере за това — измърмори Айзък.
— Всички вярвате в него, нали? — попита Роуан. — Сигурно някой от вас все пак го е виждал.
— И какво те кара да мислиш така? — изсмя се Фелиша.
— Баща ми казва, че той е само фантазия, стара легенда — рече Пиърс.