Лили се огледа, очевидно объркана, а после извика на Херкулес да й донесе палтото.
Рандъл, Фийлдинг и Петер останаха смълчани. Другите започваха да се разотиват. Малкото момиче с панделката се взираше в Роуан. Кръглото му сладко лице беше като пламъче в тъмното. По-високото дете, Джен, като че плачеше.
Внезапно Петер стисна ръката на Роуан.
— Каза мъдри думи. Ако не се придържаш към тях, ще пропилееш живота си.
— Точно така — обади се Рандъл. — Така стана със Стела. И с Карлота. Тя пропиля живота си! — Но беше някак напрегнат и сякаш нямаше търпение да се оттегли. Обърна се и си тръгна, без да се сбогува.
— Младежо, ела да ми помогнеш — каза Фийлдинг на Майкъл. — Партито свърши. О, между другото, приемете поздравленията ми за женитбата. Може би ще доживея да видя сватбата. И, моля ви, не канете призрака.
Майкъл изглеждаше объркан. Хвърли поглед към Роуан, после към стареца и много внимателно му помогна да се изправи на крака. Когато отново вдигна очи към Роуан, тя видя, че объркването и страхът още не са напуснали лицето му.
Неколцина от младите се приближиха да й кажат, че не бива да се притеснява от глупостите на Мейфеър. Ан Мари я посъветва да следва собствените си планове. Най-после излезе лек ветрец и стана малко по-хладно.
— Всички ще бъдат съсипани, ако не се нанесете в тази къща — каза Маргарет Ан.
— Нали няма да се откажете? — настоя Кланси.
— Разбира се, че не — усмихна се Роуан. — Това е абсурд.
Аарън я гледаше безстрастно. Беатрис се върна с нов порой извинения от името на Джифорд и замоли Роуан да не се разстройва.
Останалите също се връщаха, бяха взели връхните си дрехи и чантите. Вече беше съвсем тъмно. Въздухът беше превъзходно хладен. Партито бе свършило.
Братовчедите се сбогуваха цели трийсет минути. Всички настояваха за едно и също — да не си отива, да реставрира къщата и да забрави старите глупости.
Райън се извини заради Джифорд и за всички ужасни неща, които наговорила. Роуан не бивало да ги взема за истина, а просто да ги забрави.
— Благодаря ви, благодаря ви за всичко — каза Роуан. — Не се притеснявайте. Исках да науча тези стари истории. Исках да знам какво се говори в семейството.
— Там няма никакъв призрак — каза Райън, като я гледаше право в очите.
Роуан не му отговори.
— Ще сте много щастливи в тази къща — продължи той и стисна ръката на Майкъл, който застана до Роуан.
Тя се обърна да си тръгне и видя Аарън пред портата. Говореше с Джифорд и Беатрис. Джифорд изглеждаше вече съвсем спокойна.
Райън чакаше търпеливо до портата.
— Не се тревожи за всичко това — каза Аарън на Джифорд с прелестния си британски акцент.
Джифорд внезапно го прегърна и той отвърна грациозно на прегръдката й, като й целуна ръка и се отдръпна. Беатрис беше възхитена. Двете отстъпиха настрани и загледаха как черната лимузина на Аарън спира до тротоара.
— Не се тревожи за нищо, Роуан — каза на раздяла Беатрис. — Утре ще обядваме заедно, не забравяй. А сватбата ще е невероятна!
Роуан се усмихна.
— Не се притеснявай, Беа.
Роуан и Майкъл се настаниха на дългата задна седалка в лимузината, а Аарън седна на любимото си място, с гръб към шофьора. И колата бавно потегли.
Хладният полъх от климатика беше като благословия за Роуан. Влажната жега в градината още й тежеше. Затвори очи за миг и си пое дълбоко дъх.
Когато ги отвори, видя, че са на Метаир Роуд и прелитат покрай новите гробища на града — мрачни и лишени от романтиката зад тъмните стъкла.
„Светът винаги изглежда някак призрачен зад затъмнените стъкла на лимузина“, помисли си Роуан. Тогава и най-тъмните кътчета на мрака изглеждат въобразими.
Внезапно тази мисъл прониза нервите й.
Обърна се към Майкъл и видя на лицето му истински ужас. Самата тя бе само развълнувана от наученото. Всъщност дори й беше харесало.
— Нищо не се е променило — каза. — Рано или късно той ще дойде, ще се опита да се пребори с мен и ще загуби. Сега просто научихме повече за числото и портата. Нима не искахме точно това? — Майкъл не й отговори. — Нищо не се е променило — настоя тя. — Нищо.
Майкъл продължаваше да мълчи.