— Не го мисли повече — сопна се Роуан. — Можеш да си сигурен, че никога няма да тръгна да събирам тринайсет вещици. Чака ме много по-важна работа. Пък и нямам намерение да плаша никой от семейството. Мисля, че не успях да се изразя ясно.
— Разбрали са го погрешно — прошепна Майкъл, взираше се в Аарън, който седеше неподвижно и ги наблюдаваше. По гласа му личеше, че е много разстроен.
— Какво имаш предвид?
— Никой не трябва да събира тринайсет вещици — каза Майкъл, сините му очи отразяваха светлините на преминаващите коли. — В това е ключът към загадката. Не са разбрали, защото не познават собствената си история.
— За какво говориш?
Не го бе виждала така притеснен от деня, в който разби бурканите. Знаеше, че пулсът му сигурно е много учестен. Мразеше да става така. Виждаше как лицето му се налива с кръв.
— Майкъл, за бога!
— Роуан, преброй предшествениците си! Онова нещо чака тринайсетата вещица, от времето на Сузан до днес. А тринайсетата си ти! Преброй ги. Сузан, Дебора, Шарлот, Жан-Луиз, Анжелик, Мари Клодет, Маргьорит, Катерин, Мери Бет. После Стела, Анта, Деидре. И накрая ти, Роуан! Тринайсетата е просто най-силната, онази, която може да стане портал, през който онова нещо да премине. Ти си порталът, Роуан. Ето защо има само дванайсет крипти в гробницата. Тринайсетата е порталът.
— Добре де — каза тя, като се опитваше да го успокои. Дори събра ръце умолително. — Знаехме това, нали? Дори демонът го предсказа. Той вижда надалече, нали така ти каза, вижда тринайсетата. Но той всъщност не вижда нищо. Не вижда коя съм аз.
— Не, не каза така — отвърна Майкъл. — Каза, че вижда до края! И че не мога да те спра, не мога да спра и него. Каза, че търпението му е като търпението на Всемогъщия.
— Майкъл — намеси се Аарън. — Откъде знаеш, че ти е казал истината! Не попадай в капана му. Той си играе с думите. Той е лъжец.
— Зная, Аарън. Демонът лъже. Зная! Все това чувам. Но какво, за бога, чака? Дните минават, без да предприеме нещо. Това ме подлудява.
Роуан посегна към китката му, но той осъзна, че му мери пулса, и дръпна ръка.
— Когато имам нужда от лекар, ще ти кажа, ясно ли е?
Тя се отдръпна и се извърна настрани. Ядосваше се на себе си, че не бе проявила достатъчно търпение. Мразеше да го вижда разстроен. Мразеше и собствения си страх.
Хрумна й, че всеки път, когато се държи така, той всъщност е движен от ръцете на невидими сили, които се опитваха да го контролират, че може би го бяха избрали за играта си именно защото бе лесен за контролиране. Но не можеше да му каже подобно нещо. Щеше да го обиди, да го нарани, а тя не искаше това. Не искаше да го вижда уязвим.
Сега чувстваше единствено поражение, взираше се в ръцете си, които почиваха в скута й. Призракът бе казал: „Ще бъда в плът, когато ти ще си вече мъртъв“. Буквално чуваше ударите на сърцето на Майкъл. Дори мислите му се бяха отвърнали от нея, знаеше, че сега се чувства замаян, дори му призлява. Когато ти ще си вече мъртъв. Шестото чувство й казваше, че е здрав, силен и жизнен като много по-млад мъж, но отново долавяше непогрешимите симптоми на огромния стрес, който създаваше същински хаос в душата му.
Господи, колко ужасно се бе преобърнало всичко. Колко кошмарно тайните от миналото бяха отровили всичко. Не, не бе искала това, напротив. Може би щеше да е по-добре да не бяха казвали нищо. Ако бяха послушали Джифорд и бяха говорили единствено за слънчевата мечта, за къщата и сватбата.
— Майкъл — каза Аарън с обичайното си спокойствие. — Той мами и лъже. Какво право има да пророкува? Какво друго би целил, освен чрез лъжите си да се опита да сбъдне своите пророчества?
— Но къде е той, по дяволите? — настоя Майкъл. — Аарън, може би се хващам за сламка, но си мисля дали щеше да ми заговори първата нощ, ако теб те нямаше? Защо ми се яви само за да изчезне отново?
— Майкъл, мога да ти дам по няколко обяснения за всяка от появите му. Но не знам дали съм прав. Важното тук е да запазим здравия си разум и да не забравяме, че той е коварен.
— Точно така — обади се Роуан.
— Но каква е тази игра, за бога? — прошепна Майкъл. — Те ми дадоха всичко, което съм искал — имам любима жена, върнах се у дома, ще живея в къщата, за която мечтая от момче. Искаме да имаме дете! Що за игра е това? Той ми говори, а останалите, които ми се явяват, мълчат. Господи, само да можех да се отърва от усещането, че всичко е планирано, както е казал Таунсенд в съня ти. Но кой го е планирал?