Отново се бе превърнал в стария Майкъл — забавен, силен, макар и леко разстроен. Тя се наведе и целуна зачервената му буза.
— Съжалявам, че се ядосах толкова.
— Не, скъпа, аз съжалявам. Наистина. Старецът не искаше да каже нищо лошо. Просто е луд. Всички те са малко луди. Предполагам, че е от ирландската им кръв. Всички ирландци са такива.
Аарън ги гледаше с усмивка, но те бяха вече доста изтощени и този разговор бе изцедил и последните им сили.
Роуан се обърна към мрака навън, отпусна се назад и облегна глава на кожената седалка. Гледаше как намръщеният град прелита покрай тях — една след друга се редуваха двойните дървени къщи с железни огради и дълги дървени капаци на прозорците; ниските западнали бетонни сгради, които изглеждаха не на място сред дъбовете и високите плевели. Беше красиво. Лустрото на нейния перфектен калифорнийски свят се бе разпукало и тя най-сетне бе попаднала в истинския живот.
Как да им обясни, че всичко ще бъде наред, че накрая тя ще победи, че никакво изкушение не може да я откъсне от любовта й, от мечтите й, от плановете й?
Онова нещо щеше да се яви и да се опита да я изкуши — както дяволът е изкушавал вещиците от миналото — но тя нямаше да се поддаде, силата в нея, подхранена чрез дванайсет вещици, щеше да е достатъчна, за да го унищожи. Числото тринайсет носи лош късмет, демоне. А портата е порта към ада.
Да, точно така, порта към ада.
Но Майкъл щеше да повярва едва когато всичко свърши.
Тя си спомни розите на масата в салона. Бяха ужасни. И ирисът с черната потрепваща уста. Кошмар. А най-лошото от всичко — смарагдът на врата й в мрака, студен и тежък върху голите й гърди. Не, не му казвай за това. Изобщо не го споменавай.
Майкъл беше смел и добър човек, но сега бе длъжна да го защити, защото той не можеше да защити нея. Това беше ясно. И за първи път осъзна, че когато нещата наистина започнат да се случват, вероятно ще бъде съвсем сама. Но нима не беше неизбежно?
Част четвърта
Невестата на дявола
Четирийсет
Дали щеше да си спомня за този ден като за най-щастливия в живота й? Сватбите носят очарование за всички. Но за нея беше може би още по-впечатляваща, тъй като й се струваше много екзотична, понеже беше старовремска, старомодна сватба в един топъл свят. А тя самата идваше от студен, самотен свят и всичко това я омагьосваше!
Предната нощ дойде да се помоли в църквата. Майкъл беше изненадан. Наистина ли се молеше на някого?
— Не зная — отвърна тя. Искаше да седне в мрачната, вече готова за венчавката църква, украсена с бели панделки и със застлана с червен килим пътека. Искаше да поговори с Ели, да се опита да й обясни защо е нарушила обещанието си, защо е сторила всичко това и как всичко ще се подреди.
Разказа й и за сватбената рокля, която семейството толкова бе искало, колко прекрасна е бялата копринена дантела и потрепващото було. Обясни й и за шаферките — всички Мейфеър, разбира се — за Беатрис, помайчимата, и за Аарън, който щеше да я отведе до олтара.
Говореше ли, говореше. Каза й дори за смарагда.
— Бъди до мен, Ели. Дай ми прошката си. Толкова много я искам.
След това заговори на майка си. Говореше й просто, без думи, чувстваше я съвсем близка. Опита се да потисне всички спомени за Карлота.
Замисли се и за старите си приятелки от Калифорния, с които бе разговаряла през последните седмици. Много се радваха за нея, въпреки че едва ли осъзнаваха колко богат и жизнен е този старомоден свят. Барбара искаше да дойде, но семестърът в „Принстън“ вече беше започнал. Джени тръгваше за Европа, а Мати щеше да роди всеки момент. Изпратиха й прелестни подаръци, въпреки че тя, разбира се, им бе забранила. Имаше чувството, че ще се видят някой ден, преди да започне работата по медицинския център.
Завърши молитвите си доста необичайно. Бе запалила две свещи за двете си майки и една за Анта. Дори една за Стела. Беше успокояващо да гледа как малките фитилчета поемат огъня и пламъчетата танцуват пред статуята на Девата. Разбираше защо католиците палят свещи — красивите пламъци бяха като жива молитва.
После излезе да намери Майкъл, който беше в сакристията и си спомняше миналото заедно с милия стар свещеник.
В девет сутринта сватбата започна.