„О, значи те двамата?“ — помисли си Роуан и се върна долу. Не бе забелязала нищо, но поведението им сега не будеше никакво съмнение. Някъде далече, срещу втората камина, Петер се усмихваше, а Рандъл спореше разгорещено с Фийлдинг, който бе насаден преди известно време в един тапициран стол.
Новият оркестър току-що бе пристигнал и засвири валс. Всички посрещнаха с радост сладката, старомодна музика, а някой намали светлината на полилеите и тя стана съвсем приглушена. По-възрастните двойки станаха да танцуват. Майкъл веднага поведе Роуан към средата на салона. Още един от съвършените моменти, така богат и нежен, като самата музика. Скоро стаята се изпълни с танцуващи двойки.
Беатрис танцуваше с Рандъл, а леля Вивиан с Аарън. Всички по-възрастни гости танцуваха, дори и младите се включиха. Малката Мона беше партньорка на стария Петер, а Кланси танцуваше с Пиърс.
Майкъл не даваше вид да е видял нещо ужасно преди часове. Всъщност очите му бяха приковани предано в Роуан.
Когато часовникът би девет, някои от гостите вече плачеха, защото се бяха впуснали в дълбока изповед или задушевен разговор с отдавна невиждани братовчеди; или просто защото всички бяха толкова пияни и толкова уморени от танците, че се чувстваха длъжни да заплачат. За Беатрис това изглеждаше съвсем нормално. Тя ридаеше на дивана в прегръдката на Аарън, а Джифорд вече от часове обясняваше нещо очевидно изключително важно на търпеливата и ококорена леля Вив. Лили спореше шумно с Петер и Рандъл, като ги иронизираше, че са от тълпата „дето помни Стела“.
Рита Мей Лониган още плачеше, когато си тръгна заедно със съпруга си Джери. Аманда Къри и Франклин Къри също се сбогуваха доста сълзливо.
Към десет тълпата намаля до около двеста души. Роуан бе свалила сатенените обувки с висок ток и седеше в креслото до първата камина в салона. Бе дръпнала нагоре дългите си ръкави и пушеше цигара, свила под себе си крака и заслушана в разказа на Пиърс за последното му пътуване до Европа. Дори не си спомняше къде и кога е свалила булото. Може би Беа го бе взела, когато двете с Лили бяха отишли да „подготвят спалнята на младоженците“, каквото и да значеше това. Краката я боляха повече, отколкото след осемчасова операция. Беше гладна, а бяха останали единствено десерти. От цигарата й призляваше и тя я изгаси.
Майкъл и старият сивокос енорийски свещеник разговаряха пред камината в другия край на стаята. Оркестърът бе минал от Щраус към по-съвременни сантиментални композиции. Тук-там някой припяваше с протяжните акорди на „Блу Муун“ или „Тенеси валс“. Сватбената торта вече бе изядена до трошичка. Оставиха само едно парче — по сантиментални причини.
Група наследници на Кортланд, закъснели с пристигането от Ню Йорк, нахлуха през входната врата и започнаха да се извиняват. Останалите се втурнаха да ги посрещнат. Роуан се извини, че е без обувки и вече доста раздърпана, но отиде да ги целуне. В дъното на трапезарията голяма групичка, дошла да разгледа някакви фотографии, запя „Моята дива ирландска роза“.
Към единайсет Аарън целуна Роуан за довиждане и тръгна да води леля Вив до дома й. Каза, че ще бъде в хотела, ако имат нужда от него, и им пожела приятно пътуване до Дестин на сутринта.
Майкъл ги изпрати до предната врата. Старите му приятели също си тръгваха, за да продължат да пият в бар „Парасол“ в Айриш Ченъл, но преди това изтръгнаха от него обещанието, че ще вечерят заедно през следващите седмици. Стълбището още бе задръстено от разговарящи двойки, а сервитьорите се опитваха да приготвят нещо за гостите от Ню Йорк.
Накрая Райън стана, призова към тишина и обяви, че партито свършва! Всички трябвало да си намерят обувките, палтата и чантите и да оставят младоженците сами. После взе една чаша с шампанско от преминаващия сервитьор и се обърна към Роуан.
— За младоженците! — вдигна тост той и гласът му се извиси над глъчката. — За първата им нощ в тази къща.
Всички посегнаха към последното си питие за нощта и тостът бе повторен стотици пъти сред звъна на чашите.
— Господ да благослови този дом! — обяви свещеникът, който вече бе на път към вратата, а десетки гласове повториха благословията.
— За Дарси Монахан и Катерин — извика някой.
— За Жулиен и Мери Бет… за Стела…