Фигурата започна да трепти, сякаш озарена от ярко сияние. Изсветля и внезапно хиляди миниатюрни детайли по нея станаха видими. След това стана прозрачна и порив топъл въздух връхлетя Роуан и я изплаши. След миг вече бе сама в тъмното.
Сложи ръка на устата си. Гаденето се бе върнало. Стоеше, трепереща и на ръба на истерията, и чакаше да й мине. В този миг чу тихите стъпки на Майкъл, който идваше към кухнята. Насили се да отвори очи.
Беше само по джинси, бос и гол до кръста.
— Какво има, скъпа? — прошепна той. Видя чашата на пода в тъмното, до вратата на хладилника. Наведе се, вдигна я и я сложи в мивката. — Какво има, Роуан?
— Нищо, Майкъл — каза тя с надебелял глас, като се опитваше да спре да трепери. Сълзите напираха в очите й. — Лошо ми е. Тази сутрин също ми стана така, и следобеда, всъщност и вчера. Не знам какво ми е. Сега ми призля от цигарата. Ще се оправя, честно. Нищо ми няма.
— Значи не знаеш какво ти е? — попита той.
— Не, просто… ами сигурно е от цигарата, въпреки че…
— Доктор Мейфеър, наистина ли не знаете?
Тя усети ръцете му на раменете си. Косата й докосна леко бузата му, когато той се наведе да целуне гърдите й. И тогава тя заплака, стисна главата му и зарови пръсти в копринената му коса.
— Доктор Мейфеър, дори аз знам какво ви е.
— За какво говориш? — прошепна тя. — Просто имам нужда да поспя, отивам горе.
— Бременна си, скъпа. Виж се в огледалото. — И той много нежно докосна гърдите й. Тя самата ги усещаше натежали и леко болезнени. Сети се и за другите малки, уж незначителни признаци, и разбра, че беше прав. Абсолютно прав.
Избухна в сълзи. Остави го да я вземе на ръце и да я понесе през къщата. Цялото тяло я болеше от напрежението при ужасната среща в кухнята. Риданията излизаха сухи и болезнени от гърлото й. Не мислеше, че Майкъл ще може да я занесе догоре по дългото стълбище, но той успя и тя не се възпротиви. Само плачеше, заровила глава в гърдите му.
Той я положи на леглото и я целуна. Замаяна, тя го видя как духа свещите и се връща при нея.
— Толкова те обичам, Роуан. — Майкъл също плачеше. — Толкова те обичам. Никога не съм бил по-щастлив… идва на вълни и всеки път си мисля, че това е върхът, кулминацията, но после приижда още. И то точно в тази нощ… Господи, какъв сватбен подарък само. Какво съм сторил, за да заслужа такова щастие?
— И аз те обичам, скъпи. Толкова съм… щастлива. — Той се мушна под завивките, а тя се извърна и се сгуши в него. Усети го как сви колене под нейните.
Тя още плачеше, заровила лице във възглавницата. Хвана ръката му и я сложи на гърдите си.
— Всичко е просто перфектно — прошепна той.
— Нищо не може да го развали, нищо — отвърна тя.
Четирийсет и едно
Събуди се преди него. След като първият пристъп на гадене премина, тя веднага започна да прибира в куфарите вече сгънатите дрехи, а после слезе в кухнята.
На слънчевата светлина тя изглеждаше чиста и тиха. Нищо не подсказваше за случилото се снощи. Басейнът блещукаше зад закритата веранда. Слънчевите лъчи се процеждаха меко през мрежата и озаряваха белите мебели от ракита.
Роуан огледа плота и пода на кухнята. Не видя нищо и изпълнена с отвращение и гняв, бързо направи кафе и го занесе горе на Майкъл.
Той тъкмо отваряше очи.
— Да тръгваме — каза му.
— Мислех, че ще тръгнем следобед — рече той сънливо. — Но щом искаш, нека е сега.
Тя го целуна нежно по бузата, наболата брада я одраска.
— Как си? — прошепна той.
— Вече съм добре. — Тя докосна малкото златно разпятие, което се бе оплело в тъмните косми по гърдите му. — Беше ми зле за около половин час. Вероятно пак ще ми прилошее. Ще ми се да идем в Дестин навреме, за да се разходим по слънчевия плаж.
— А няма ли да идеш на лекар, преди да тръгнем?
— Аз съм лекар — каза тя с усмивка. — И не забравяй за специалното ми сетиво. Бебето е добре.
— А специалното сетиво казва ли ти дали то е момче, или момиче? — попита Майкъл.
— Дали то е момче или момиче? — засмя се тя. — Ще ми се да знаех, но пък е по-добре да е изненада. Какво мислиш?