— Няма ли да е супер, ако са близнаци?
— Да, супер ще е — съгласи се тя.
— Роуан, ти нали не си… щастлива ли си заради бебето?
— Разбира се! Майкъл, аз искам това дете. Просто още ми е малко зле. Идва на пристъпи. Виж, засега не искам да казваме на останалите. Не и преди да се върнем от Флорида. Ще си провалим медения месец.
— Съгласен съм. — Той сложи нежно ръка на корема й. — Още е рано да го усещаш, нали?
— Сега е голямо около четвърт инч — каза тя и отново се усмихна. — И тежи само няколко грама. Но мога да го усетя. То плува блажено, а мъничките му клетки се делят ли, делят.
— Как изглежда сега?
— Ами като миниатюрно морско създание. По-малко от палеца ти. Има очи и дори топчести малки ръце, но не и пръсти. Има си и мозък, или поне зачатък на мозък, вече разделен на две полукълба. Незнайно как малките му клетки много добре си разбират от работата — знаят точно къде да идат, за да продължат да формират органите, които вече са там, но трябва да бъдат довършени. Малкото му сърчице бие в мен вече повече от месец.
Майкъл въздъхна дълбоко, с доволство.
— Как ще го кръстим?
Тя сви рамене.
— Какво ще кажеш за Малкия Крие? Или е твърде… мъчително за теб?
— Не, би било страхотно. Малкия Крие. Значи ще е Кристофър, ако е момче, и Кристин, ако е момиче. На колко ще е по Коледа? — Той започна да пресмята.
— Сега е вероятно в шестата или седмата седмица. Или дори осмата. Всъщност най-вероятно е в осмата. Което означава… в четвъртия месец. Тогава вече ще е съвсем оформено, но очите му ще са още затворени. Защо питаш? Чудиш се дали би предпочело червена пожарникарска кола или бейзболна бухалка?
Той се засмя.
— Не, просто ще е най-страхотният коледен подарък, за който някога съм мечтал. Винаги съм почитал Коледа, почти с езическо преклонение. А тази ще е най-великолепната в живота ми, до следващата година, когато малкото ще се разхожда наоколо и ще троши пожарникарската си кола с бейзболната си бата.
Изглеждаше толкова уязвим и невинен, вярваше й напълно. Докато го гледаше, тя почти забрави за случилото се през нощта. Почти забрави за всичко. Целуна го бързо и влезе в банята. Облегна се на заключената врата и остана така със затворени очи.
— Е, демоне, добре си го сметнал, нали? — прошепна тя. — Е, харесва ли ти омразата ми? За това ли мечтаеше?
Тогава си спомни лицето в тъмната кухня, мекия прочувствен глас, който сякаш я докосваше с пръсти. Та за какво друго съществувам, ако не да служа на Роуан?
Потеглиха към десет часа. Майкъл караше. Тя вече се чувстваше по-добре и дори успя да поспи няколко часа. Когато отвори очи, вече бяха във Флорида и преминаваха през тъмна борова гора, между магистралата и крайбрежното шосе.
Когато най-после зърна залива, Роуан се почувства в безопасност. Сякаш тъмната къща в Ню Орлиънс и привидението вече не съществуваха.
Беше хладно, но не повече от всеки ободряващ летен ден в Северна Калифорния. Облякоха пуловери и тръгнаха по пустия плаж. По залез изядоха вечерята си пред огъня. Прозорците бяха отворени към морския бриз.
Някъде към осем тя отиде да поработи по плановете си за медицинския център и да продължи с проучването на големите „ориентирани към печалба“ вериги болници, в сравнение с „неориентираните към печалба“, които всъщност я интересуваха повече.
Но не можеше да се съсредоточи върху статиите за печалби, загуби и злоупотреби в различните системи.
Накрая си записа няколко бележки и си легна. Остана в тъмната спалня с часове, докато Майкъл работеше по плановете си за реставрация в другата стая.
Слушаше рева на океана през отворените врати и се наслаждаваше на докосването на бриза.
Какво да прави? Да каже ли на Майкъл и Аарън, както се бе заклела да стори? А после той щеше да се оттегли и да им погажда номерата си, за да превърне живота им в кошмар.
Замисли се за бебето и докосна корема си. Вероятно бе заченала веднага след като помоли Майкъл да се ожени за нея. Цикълът й беше нередовен открай време, но сега мислеше, че е усетила кога е станало. Беше мечтала за бебе онази нощ. Но все пак не бе сигурна.
Дали то сънуваше в нея сега? Представи си малкото, развиващо се мозъче. Вече бе започнало да се оформя. Затвори очи и се заслуша, опитваше се да го усети. Добре е. И в този миг собственото й телепатично сетиво започна да я плаши.