Знаеше, че ако го види, този бент сигурно ще се пропука. Мечтаеше си да поговори с Майкъл Къри, сякаш бе възможно, сякаш можеше да го доведе у дома, в къщата на Тибурон, сякаш можеха да пият кафе заедно, сякаш можеше да докосне скритата му в ръкавица ръка.
О, това бе толкова романтична идея. Суров мъж, който обича красиви къщи, рисува красиви картини. Може би този суров мъж дори слуша Вивалди, може би наистина чете Дикенс. А какво ли беше да си в леглото с такъв мъж, гол, само по меки черни кожени ръкавици?
О, фантазии. Бе като да си представя, че пожарникарите, които водеше у дома, може да се окажат поети, че полицаите, които прелъстяваше, може да се окажат велики романисти, че горският, който бе срещнала в бара в Болинас, е наистина велик художник и че якият ветеран от Виетнам, който я бе завел в хижата си в гората, е велик режисьор, който се крие от боготворящия го свят.
Тя наистина си представяше подобни неща и те бяха напълно възможни, разбира се. Но точно тялото определяше превъзходството — издутината в джинсите трябваше да е достатъчно голяма, вратът трябваше да е мощен, гласът — дълбок, а грубо избръснатата брадичка — достатъчно бодлива.
Но ако?
Но ако Къри бе заминал на юг, откъдето бе дошъл? Вероятно точно така бе станало. В Ню Орлиънс, единственото място на света, където Роуан Мейфеър не можеше да отиде.
Телефонът звънеше, когато тя отключваше вратата на кабинета си.
— Доктор Мейфеър?
— Доктор Морис?
— Да, опитвам се да се свържа с вас. Става дума за Майкъл Къри.
— Да, зная. Получих съобщението. Точно щях да ви звъня.
— Той иска да говори с вас.
— Значи е още в Сан Франциско.
— Крие се в къщата си на Либърти стрийт.
— Да, видях я по новините.
— Но иска да се срещне с вас. Исках да кажа… Е, добре, ще говоря направо: той иска да ви види лично. Втълпил си е, че…
— Да?
— Ами, ще си помислите, че тази лудост е заразна, но аз просто ви предавам съобщение. Има ли някакъв начин да се срещнете с него на вашата яхта — искам да кажа на яхтата, с която сте го спасили?
— Ще се радвам да го поканя на борда.
— Какво казахте?
— Ще се радвам да го видя. И ще го отведа с яхтата, където поиска.
— О, това е просто великолепно, докторе. Но трябва да ви обясня някои неща. Знам, че звучи напълно откачено, но той иска да свали ръкавиците си и да докосне палубата, където е лежал, когато сте го извадили от водата.
— Разбира се, щом желае. Не знам защо сама не се сетих за това.
— Сериозно ли говорите? Боже, нямате представа какво облекчение е това за мен. И, доктор Мейфеър, нека ви кажа още сега, че този мъж е просто прекрасен човек.
— Зная.
— Той наистина страда. Направо ме застреля с тази си идея миналата седмица. Не се бях чувал с него от цял месец! Беше пиян, когато ми се обади. Мислех, че е забравил за това.
— Идеята е много добра, доктор Морис. Значи способността му е истинска.
— Да, истинска е. А вие сте много специален лекар, доктор Мейфеър. Но наистина ли разбирате в какво се замесвате? Аз го умолявах, наистина го молих да се върне в болницата. После той ми се обади една нощ и настояваше да ви открия веднага. Трябвало да пипне палубата, просто откача. Казах му, изтрезней, Майкъл, и ще ти дам шанс. Обади ми се пак преди двайсетина минути, точно преди да ви позвъня. Каза: „Няма да ви лъжа, днес изпих цяла каса бира, но не съм докосвал водка или скоч. Толкова трезвен съм, колкото изобщо мога да бъда“.
Тя се засмя тихо и каза:
— Трябва да поплача за мозъчните му клетки.
— Но онова, което всъщност разбрах за този човек, е, че е отчаян. Не се подобрява. И аз никога не бих ви молил за това, ако той не беше един от най-прекрасните…
— Ще отида да го взема. Можете ли да му се обадите и да му кажете, че тръгвам?
— Боже, това е прекрасно. Доктор Мейфеър, не зная как да ви благодаря.
— Няма нужда да ми благодарите. И аз искам да го видя.
— Вижте, сключете с него една сделка. Позволете му да си поиграе на екстрасенс на яхтата, ако се върне в болницата и изтрезнее.
— Обадете му се веднага, доктор Морис. До час ще бъда пред входната му врата.
Тя затвори телефона и остана неподвижна и втренчена в него за миг. После махна баджа с името си, свали зацапаната си бяла престилка и бавно измъкна фуркетите от косата си.