— Затваряй си мръсната уста! — изкрещя Рита и се опита да удари Санди. Всички се нахвърлиха върху нея, но Лиз Конклин я изблъска встрани и й каза да се успокои. Каза, че Деидре е постъпила лошо, като се е срещала с онзи мъж в градината.
— Рита Мей, та тя го е пускала в пансиона. Водила го е дори на нашия етаж, видях ги. — Лиз шептеше, като поглеждаше през рамо дали не ги чува някой.
— Не ти вярвам — отвърна Рита.
— Не съм я следила — рече Лиз. — Не исках да я вкарвам в беля. Просто отивах към банята и ги видях до прозореца в стаята за почивка — двамата заедно, Рита Мей — на по-малко от десет крачки от спалнята ни.
— Как изглеждаше той? — попита Рита, сигурна, че Лиз лъже. Щеше да разбере, защото го бе виждала с очите си.
Но Лиз го описа съвсем точно — висок, с кестенява коса, много „изискан“, каза тя, и целувал Деидре, шепнел й нещо.
— Рита Мей, представи си само. Тя е отключила всички врати и го е довела на нашия етаж. Направо е откачила.
По-късно Рита каза на Джери Лониган, който я ухажваше:
— Тя беше най-сладкото момиче, което съм срещала през живота си. Беше светица в сравнение с онези монахини, казвам ти. И тъкмо когато имах чувството, че ще откача в онова място, тя хващаше ръката ми и ми казваше, че знае как се чувствам. Бих сторила всичко за нея.
Но когато дойде време да стори нещо за Деидре Мейфеър, Рита не бе в състояние да го направи.
Мина повече от година. Времето на юношеството й премина и тя дори за секунда не съжаляваше за него. Беше се омъжила за Джери Лониган, който бе с дванайсет години по-възрастен от нея и по-мил от всяко момче, което бе срещала — любезен и внимателен мъж, който печелеше добре от „Лониган и синове“, погребално бюро, което бе наследил от баща си, едно от най-старите в града.
Джери беше онзи, който носеше на Рита новини за Деидре. Той й каза, че Деидре е бременна от мъж, който е бил убит на магистралата, а онези нейните лели, онези откачени жени Мейфеър, щели да я накарат да се откаже от детето си.
Рита искаше да отиде в онази къща да види Деидре. Трябваше да го направи. Джери обаче не искаше тя да ходи там.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че можеш да направиш! Знаеш ли, че леля й, онази госпожица Карлота, е адвокат? Тя може да изпрати Деидре в психиатрия, ако откаже да даде бебето.
Ред Лониган, бащата на Джери, поклати глава.
— Постоянно стават такива неща, Рита — каза той. — Деидре ще подпише документите, или отива в лудницата. Пък и отец Лафърти се е заел с това. А ако има свещеник в „Свети Алфонс“, на когото да вярвам, това е Тим Лафърти.
Но Рита отиде.
Това бе най-трудното нещо, което бе правила — да отиде в онази огромна къща и да позвъни на вратата, но го стори. И разбира се, отвори точно госпожица Карл, от която се страхуваше. По-късно Джери й каза, че ако е била госпожица Мили или госпожица Нанси, е щяло да бъде по-различно.
И все пак Рита влезе вътре, почти се набута покрай госпожица Карл. Е, тя бе открехнала мрежата все пак. А и госпожица Карл не изглеждаше чак толкова зла. Изглеждаше просто делова.
— Само искам да я видя, разбирате ли, тя ми беше най-добрата приятелка в „Света Роза“.
Всеки път, щом госпожица Карл казваше „не“ по нейния вежлив начин, Рита казваше „да“ по друг и обясняваше колко близка е била с Деидре.
Тогава чу гласът на Деидре от върха на стълбата.
— Рита Мей!
Лицето на Деидре бе мокро от сълзи, а косата й се спускаше безразборно по раменете. Тя изтича боса по стълбата към Рита, а госпожица Нанси, онази набитата, вървеше по петите й.
Мис Карл хвана здраво Рита за ръката и се опита да я избута през вратата.
— Чакайте малко! — възропта Рита.
— Рита Мей, те ще ми вземат бебето!
Мис Нанси хвана Деидре през кръста и я вдигна от земята, краката й се отлепиха от стълбището.
— Рита Мей! — пищеше Деидре. Държеше нещо в ръка — нещо като малка бяла картичка. — Рита Мей, обади се на този човек. Кажи му да ми помогне.
Мис Карл се изпречи пред Рита и каза:
— Отивай си у дома, Рита Мей Лониган.
Но Рита се стрелна покрай нея. Деидре се бореше да се освободи от госпожица Нанси, която се бе облегнала на колоната, за да запази равновесие. Деидре се опита да хвърли малката бяла картичка на Рита, но тя падна на стълбите. Госпожица Карл отиде да я вземе.