— Боже, какъв ужас — прошепна Рита. — Да изтръгнеш собствените си очи. — Надяваше се Деидре да не е узнала за това.
— Е, още не си чула всичко — каза Джери и пак си наля бърбън. — Когато започнахме да я мием, намерихме смарагдовата огърлица — същата, която Деидре носи сега — прочутия смарагд на Мейфеър. Верижката се бе увила около врата й, а смарагдът се бе заплел в косата на тила й. Беше целият в кръв и Господ знае какво още имаше по него. Дори татко беше шокиран, а той е видял много, докато махаше космите и частиците кост от онова нещо. Каза: „Не ми е за първи път да чистя кръв от тази огърлица“. Миналия път я беше открил на врата на Стела Мейфеър, майката на Анта.
Рита си спомни онзи отдавнашен ден в „Света Роза“ и огърлицата в ръката на Деидре. Много години по-късно господин Лониган й бе показал името на Стела на надгробния паметник.
— Нали Стела беше застреляна от брат си.
— Да, беше ужасно, когато татко ми разказа. Стела била най-дивата от своето поколение. Дори преди смъртта на майка си тя пълнела онази къща със светлини, всяка нощ уреждала забави, контрабандният алкохол се леел като река, свирели оркестри. Господ знае как са приемали това госпожица Карл, госпожица Мили и госпожица Бел. Но когато Стела започнала да води и мъже, Лайънъл взел нещата в свои ръце и я застрелял. От ревност. Казал й пред очите на всички в салона: „Ще те убия, но той няма да те има“.
— Какво, какво? — изуми се Рита. — Да не би братът и сестрата да са били любовници?
— Може би, скъпа — отвърна Джери. — Може би. Никой така и не разбра името на бащата на Анта. Може и да е бил Лайънъл. Говореше се дори, че… Но Стела не се интересуваше от хорските приказки. Казваха, че когато била бременна с Анта, поканила всичките си приятелки на голяма забава. Стела изобщо не се притеснявала, че детето й ще е незаконородено.
— Боже, това е най-изумителното нещо, което съм чувала — прошепна Рита Мей. — Особено за онова време, Джери.
— Точно така е било, скъпа. И не съм го чувал само от татко. Лайънъл прострелял Стела в главата и всички в къщата полудели, изпочупили прозорците към верандите, за да се измъкнат навън. Обикновена паника. А през това време малката Анта била на горния етаж, слязла долу по време на суматохата и видяла майка си да лежи мъртва на пода в салона.
Рита поклати глава. Какво й бе казала Деидре онзи следобед преди толкова години? Казват, че и нейната майка умряла млада, но никога не говорят за нея.
— След като застрелял Стела, Лайънъл свършил в усмирителна риза. Татко казваше, че чувството за вина го подлудило. Постоянно крещял, че дяволът няма да го остави на мира, че сестра му е била вещица и е изпратила дявола след него. Накрая умрял, като глътнал езика си, а наблизо нямало никой, който да му помогне. Отворили тапицираната килия и той бил мъртъв, вече почернял. Но поне този път трупът пристигна спретнато закърпен от патолога. Драскотините по лицето на Анта дванайсет години по-късно така и не излязоха от ума на баща ми.
— Горката Диди. Сигурно е разбрала нещо от това.
— Да — каза Джери, — дори малките бебета знаят някои неща. Наистина! И когато двамата с татко отидохме да изнесем тялото от двора, чухме малката Деидре да ридае така, сякаш усещаше, че майка й е мъртва. И никой не взе детето, никой не я успокои. Казвам ти, онова малко момиченце бе родено с проклятие. Никога не е имала шанс с това семейство. Ето затова изпратиха дъщеря й на запад, да я махнат от всичко това, и ако бях на твое място, скъпа, нямаше да се бъркам.
Рита си помисли за Ели Мейфеър, която бе толкова красива. Вероятно в момента бе в самолета за Сан Франциско.
— Говорят, че тези хора от Калифорния са богати — рече Джери. — Гледачката на Деидре ми каза. Онова момиче си имало своя собствена яхта някъде в залива на Сан Франциско, стояла завързана на кей пред самата врата на къщата й. Баща й бил голям адвокат, същински кучи син, но печелел много. Ако над Мейфеър тегне проклятие, значи онова момиче се е отървало от него.