— Да?
— Страхувате ли се… да не ме нараните?
— Защо питаш?
— Просто ми хрумна нещо странно, че вие се опитвате… просто сега, когато хванах ръката ви… че се опитвате да ме… предупредите.
Тя не отговори. Той знаеше, че е потресена от думите му.
Започнаха да се спускат към крайбрежната улица. Малки морави, заострени покриви, едва видими зад високите огради, жестоко разкривени от западните ветрове кипариси. Анклав от милионерски владения. Той не бе виждал толкова прекрасни модерни къщи.
Усещаше дъха на водата дори по-силно, отколкото на Голдън Гейт.
Тя навлезе в една павирана алея и изгаси мотора. Светлините осветиха огромна двойна врата от секвоя. После изгаснаха. От къщата не се виждаше нищо — бе само тъмен силует на фона на по-светлото небе.
— Искам да те помоля за нещо — каза тя. Седеше тихо и се взираше напред. Косата й се залюля и закри профила й, когато тя наведе глава.
— Длъжник съм ти — каза той без колебание. Отпи още една голяма глътка от пенестата бира. — Какво искаш? — попита я. — Да вляза там и да докосна пода на кухнята и да ти кажа какво се е случило, когато той е умрял, какво точно го е убило?
Тя отново потрепери. В тъмната кола цареше тишина. Той усещаше съвсем ясно близостта й, сладкия чист аромат на кожата й. Тя обърна лице към него. Уличната лампа хвърляше светлината си на жълти кръпки през клоните на дървото. Отначало Майкъл си помисли, че тя притваря очи. Но после осъзна, че са отворени и го гледа.
— Да, това искам — отвърна тя. — Нещо такова.
— Ами добре — отговори той. — Лош късмет е, че се е случило, докато сте се карали. Сигурно се обвиняваш.
Коляното й докосна неговото. Отново тръпки.
— Какво те кара да мислиш така?
— Ти не можеш да понесеш мисълта, че си наранила някого — отвърна Майкъл.
— Това е наивно.
— Може и да съм луд, докторе — засмя се той, — но не съм наивен. Къри никога не са отглеждали наивни деца. — Изпи остатъка от бирата на една дълга глътка. Усети, че се взира в бледото очертание на брадичката й, в леко вълнистата й коса. Долната й устна изглеждаше пълна и мека, прекрасна за целувки…
— Тогава е нещо друго — рече тя. — Наречи го невинност.
Той се изсмя, но не отговори. Само ако тя знаеше какво му е в ума точно сега, докато гледа устните й, сладките й пълни устни.
— Отговорът на въпроса ти е „да“ — каза тя. И излезе от колата.
Той отвори вратата и се изправи.
— Какъв въпрос? — попита. Беше се изчервил.
Тя извади куфара му от задната седалка.
— О, знаеш какъв.
— Не, не знам!
Тя сви рамене и тръгна към входа.
— Питаше се дали ще си легна с теб. Отговорът е „да“.
Той я настигна и минаха през портата. Широка бетонна пътека водеше към черна тикова двойна врата.
— Боже, чудя се защо изобщо си правим труда да говорим — каза Майкъл. Взе куфара си от нея, когато тя зарови, за да търси ключовете си.
Отново изглеждаше леко объркана. Направи му знак да влезе в къщата. Той дори не усети кога взе торбата с бирите от ръцете му.
Къщата определено бе по-красива от очакваното. Бе реставрирал безброй стари къщи. Но подобна къща, обзаведена с толкова вкус за модерното, бе нещо абсолютно непознато за него.
Първо видя огромния дъсчен под, който преливаше от дневната към хола и към стаята за игри, без никакво прекъсване. Стъклени стени се отваряха към широк дървен кей от юг, от запад и от север, дълбока веранда без покрив се озаряваше отгоре от приглушената светлина на прожектор. Отвъд залива беше напълно черен и невидим. Дребните примигващи светлинки на Сосалито на запад бяха деликатни и интимни в сравнение с далечната разкошна южна гледка на претъпкания и ярко оцветен хоризонт на Сан Франциско.
Сега мъглата се бе превърнала в тънка ивица на фона на разкошната нощ и изтъняваше все повече, изчезваше направо пред очите му.
Можеше да гледа това вечно, но къщата го порази не по-малко. Като въздъхна дълбоко, той прокара ръка по стената и се възхити на същата прекрасна инкрустация по високия таван отвъд тежките греди, които се издигаха стръмно към центъра. Всичко беше от дърво, красиво обработено дърво, идеално лакирано и консервирано. Дървени рамки на огромните стъклени врати. Дървени мебели, с неясни проблясъци на стъкло или кожа, краката на масите и столовете се отразяваха в блестящия под.