— Надявам се, нямаш нищо против. Много обичам шоколад. Не мога да живея без него. Дори понякога си правя шоколадови сандвичи. Знаеш ли как се правят? Слагаш две шоколадови блокчета между филии бял хляб, като добавяш и резенчета банани и малко захар. Казвам ти, става върховно.
— О, сигурно щеше да ми хареса, ако не бях бременна. Навремето опустошавах цяла кутия с пияни вишни. — Мона загребваше ориз с вилицата и ядеше бързо. Никакъв шоколад не можеше да се сравни с това. Пияните вишни веднага се превърнаха в далечен спомен. Но пък белият хляб изглеждаше вкусен. — Знаеш ли, мисля, че имам нужда от въглехидрати — каза тя. — Бебето ги иска.
Смях или пък тананикане?
Няма проблем. Всичко беше съвсем просто, съвсем естествено. Чувстваше се в хармония с целия свят и нямаше да е проблем да привлече и Майкъл и Роуан в тази хармония. Седна назад. Изведнъж видя небе, осеяно със звезди. То се извиваше над главата й — черно, чисто и студено. Някакви хора пееха — звездите бяха великолепни, просто великолепни.
— Какво си тананикаш? — попита Мери Джейн.
— Шшшт, чуваш ли това?
Райън току-що бе дошъл, чуваше гласа му в трапезарията. Говореше с Еужения. Мона се зарадва, че ще го види, но за нищо на света нямаше да му позволи да отведе Мери Джейн.
Щом той влезе в кухнята, Мона веднага изпита съжаление към него — изглеждаше много изморен. Все още бе облечен със строгия костюм от погребението. Трябваше да носи нещо по-леко, по-подходящо за това време на годината. Тя обичаше мъже с костюми от крепон през лятото, много харесваше и старците, които все още носеха сламени шапки.
— Райън, ела да хапнеш — каза тя с пълна уста. — Мери Джейн е сготвила толкова много ястия.
— Хайде, сядай — обади се Мери Джейн и скочи веднага. — Аз ще ти сервирам, братовчеде Райън.
— Не, не мога, скъпа — отвърна той, беше прекалено любезен с нея, защото тя бе братовчедка от провинцията. — Много бързам, но благодаря.
— Райън винаги бърза — каза Мона. — Райън, преди да си тръгнеш, защо не се поразходиш в градината. Прекрасно е. Погледни небето, послушай птиците. Ако още не си усетил аромата на сладките маслини, сега е моментът!
— Мона, та ти направо се тъпчеш с този ориз. Да не би да е от бременността?
Тя се опита да не избухне в смях.
— Райън, седни, пийни чаша вино — предложи Мона. — Къде е Еужения? Еужения! Може ли малко вино?
— Не, не искам никакво вино, благодаря. — Той направи жест да освободи Еужения, която се бе появила веднага на прага — несговорчива и ядосана.
Райън изглеждаше много хубав, въпреки че май беше сърдит. Приличаше на човек, който е на път да започне да хока всичко живо. Тя пак започна да се смее. Беше време за нова глътка мляко, не, ще изпие цялата чаша. Ориз и мляко. Нищо чудно, че в Тексас ги ядяха заедно.
— Братовчеде Райън, почакай секунда… — каза Мери Джейн. — Нека напълня чинията ти.
— Не, Мери Джейн, благодаря. Мона, трябва да ти кажа нещо.
— Сега, по време на вечерята? О, ами добре, давай. Колко лошо може да е? — Тя си наля още мляко от кутията, като разля малко върху масата. — След всичко, което вече се случи… Нали знаеш, че проблемът на това семейство е крайният консерватизъм. Но понякога си мисля дали е само това. Как мислиш?
— Мис Пиги — рече Райън непреклонно, — на вас говоря.
Мона направо изпадна в истерия. Мери Джейн също.
— Мисля да работя тук като готвач — каза Мери Джейн. — На този ориз му трябва само малко масло и чесън.
— От маслото е! — обяви Мона и посочи Мери Джейн. — Къде е маслото? Това е тайната — слагай масло на всичко. — Тя взе филийка обикновен бял хляб и го намаза с топлото масло, което бавно се топеше в чинийката.
Райън си гледаше часовника. Безспорен сигнал, че възнамерява да остане още най-много четири минути. Господ да го поживи, още не бе казал и дума, че възнамерява да отведе Мери Джейн.
— Какво става, старче? — попита Мона. — Хайде, засипвай ме с информация. Ще я понеса.
— Не съм сигурен — каза той тихо.
Това я накара да избухне в още един пристъп на смях. Или може би я разсмя тъпото му изражение. Мери Джейн не можеше да спре да се киска. Стоеше до Райън и затискаше с ръка устата си.
— Мона, аз тръгвам — рече той. — В голямата спалня има няколко кашона с документи. Роуан ги искаше — записките от стаята й в Хюстън. — Райън погледна плахо към Мери Джейн, сякаш искаше да каже, че тя не бива да разбира за това.