— Точно така — отвърна Гордън. — Обаче! — Той вдигна пръст и се усмихна. — Обаче! Понякога се случвало! Понякога мъжки или женски гигант ставали родители, и то на магическо дете от собствената си раса. И в това всеки можел да се убеди с очите си. Нямало по-подходящо време за подобен съюз от Коледа, двайсет и пети декември, празника на стария бог на слънцето! Знаело се, че когато се роди гигант, небесата отново се съвкупяват със земята и от този съюз се ражда велика магия — както се е случило при Сътворението. И едва след големия празник, след коледните песни, се извършвали жертвоприношения в името на Христа. Понякога гигантът ставал родител на много деца и талтош се съвкупявал с талтош, а жертвените огньове изпълвали долината, димът се издигал до небето, призовавайки ранна пролет, топли ветрове, напоителни дъждове и добра реколта.
Гордън замълча и се обърна ентусиазирано към Аш.
— Но ти сигурно знаеш всичко това. Ти самият можеш да ни дадеш брънки от веригата на паметта. Със сигурност си имал и предишен живот. Можеш да ни кажеш неща, които нито един човек не може да открие по какъвто и да било начин. Можеш да ги разкажеш ясно и внушително, защото си силен, не си увреден като моята бедна Теса! Ти можеш да ни дадеш този дар.
Аш не каза нищо. Изглеждаше много мрачен, но Гордън като че не осъзнаваше това.
„Той е глупак“, помисли си Юри. Вероятно всички големи заговори изискват точно това — един романтичен глупак.
Гордън се обърна към останалите, дори към Юри, и заговори умолително:
— Нима не разбирате? Знам, че разбирате какви възможности откриваше това за мен.
Юри отвърна:
— Знам само, че не си казал на Аарън. Не си казал и на Старшите, нали? Старшите така и не са разбрали. Твоите братя и сестри не са разбрали за всичко това!
— Нали ти казах. Не можех да доверя на никого моите открития и да си призная — не исках да го направя. Те си бяха мои. Освен това какво щяха да кажат нашите скъпоценни Старши, ако „кажат“ е подходяща дума за безкрайната безлична комуникация с тях! Щеше да дойде факс с нареждане да отведа веднага Теса в метрополията. Щяха да обявят, че нямам никакви права над собствените си открития. Но аз открих Теса.
— Не, ти си лъгал самия себе си и всички останали — отвърна Юри. — Та ти дължиш това, което си, на Таламаска.
— Тази мисъл е достойна за презрение! Нима не съм дал нищо на Таламаска? А и никога не съм искал да наранявам своите събратя! Замесените лекари, да, за тях бях съгласен, макар че не съм го планирал.
— Значи вие сте убили доктор Самюъл Ларкин? — попита Роуан с тих, безизразен глас, за да не го уплаши.
— Ларкин, Ларкин… О, не знам. Обърках се. Вижте, моите помощници имаха съвсем различни схващания по отношение на това как да опазим всичко в тайна. Може да се каже, че отидох твърде далече по отношение на някои по-дръзки аспекти на плана. Всъщност дори не можех да си представя да убия човешко същество.
Той се втренчи обвинително в Аш.
— А кои бяха вашите помощници? — попита Майкъл. Говореше също като Роуан — тихо и напълно прагматично. — Онези мъже от Ню Орлиънс, Норган и Столов? С тях ли решихте да споделите тайните си?
— Не, разбира се, че не — отсече Гордън. — Те не бяха истински членове на ордена, не повече от теб, Юри. Просто бяха наши агенти, нещо като куриери. Но по това време нещата вече… нещата вече бяха излезли от контрол. Не мога да кажа със сигурност. Знам само, че моите приятели, моите съмишленици, решиха, че могат да контролират тези мъже чрез тайни и пари. Корупцията винаги се е свеждала до това — до тайни и пари. Но нека не говорим повече за това. Важно е единствено самото откритие. То е чисто и оправдава всичко случило се.
— Не оправдава нищо! — извика Юри. — Ти си търсил знание от корист! Ти си най-обикновен предател, който се е ровил в архивите за лична изгода.
— Нищо подобно! — сопна се Гордън.
— Юри, остави го да продължи — намеси се тихо Майкъл.
Гордън се успокои с видимо усилие на волята и отново се обърна към Юри по начин, който вбеси циганина.
— Как е възможно да мислиш, че съм имал друга цел, освен духовната? — попита Гордън. — Аз, който съм отраснал в сянката на Гластънбъри Тор, който съм отдал целия си живот на езотеричното познание, и то единствено заради светлината, която то носи на нашите души?
— Ползата може и да е била духовна — отвърна Юри, — но все пак е била полза, лична полза. И в това е твоето престъпление.