— Възможно ли е ти да си кръстен на този светец? Възможно ли е ти самият да го познаваш, от спомените си за предишен живот или от чутото от другите, ако си познавал други от твоя вид? — Очите му искряха.
Аш не отговори. Този път мълчанието му беше каменно. Нещо се бе променило в изражението му. Дали не излъчваше чистата омраза, която изпитваше към Гордън?
Старецът веднага продължи разказа си. Раменете му увиснаха, а ръцете му жестикулираха трескаво.
— Бях завладян от ентусиазъм, когато прочетох, че свети Ашлар е бил гигант, висок над два метра. Че е принадлежал на езическа раса, за чието унищожение самият той помогнал…
— Стига толкова за това — обади се меко Аш. — Кажи как направи връзката с вещиците Мейфеър. Как така се стигна до смъртта на толкова хора?
— Добре — каза Гордън търпеливо. — Но вероятно ще позволиш на смъртника да ти зададе един въпрос?
— Вероятно не, но все пак питай — отвърна Аш.
— Искам да знам дали всичко това ти е известно, ти самият имаш ли спомени от тези ранни времена?
Аш му направи жест да продължава.
— О, ти си жесток, приятелю — изпъшка Гордън.
Аш, изглежда, се разгневи. Гъстата му черна коса и гладка, почти невинна на вид уста сега изглеждаха някак заплашително. Приличаше на ангел, който едва сдържа гнева си. Не отговори на стареца.
— И ти отнесе тези истории у дома, при Теса? — попита Роуан.
— Да — отвърна Гордън, като едва откъсна поглед от Аш и се обърна към нея. Когато продължи, на устните му се появи леко фалшива усмивка — сякаш искаше да каже: „Хайде сега да отговорим на въпроса на красивата дама от първия ред“. — Наистина разказах тези истории на Теса; на вечеря, както винаги, аз й казах какво съм прочел. И тя знаеше историята на точно този светец! Ашлар, един от нейните хора, велик водач, крал, който се обърнал към християнството и предал своите. Аз триумфирах. Вече разполагах с името му, което можех да проследя в историята. На следващата сутрин се върнах в архива и започнах усилена работа. А после, после… дойде най-великото ми откритие, заради което всеки изследовател от Таламаска би дал дясната си ръка.
Той замълча, огледа ги един по един, дори накрая спря поглед върху Юри. Усмихваше се гордо.
— Беше една книга, пергаментов сборник, какъвто не бях виждал никога! И не бях мечтал да видя. На капака на дървената кутия, в която бе поставен, бе гравирано „Свети Ашлар“. Това бе името на светеца, което изведнъж се появи от праха и сенките, когато огледах с фенерче лавиците.
Отново замълча.
— А под това име — продължи Гордън след малко, като пак оглеждаше всички, сякаш да увеличи драматизма на момента, — под това име имаше рунически надпис, който гласеше: „История на талтошите в Британия!“, а на латински: „Гигантите на земята!“. Същата нощ Теса потвърди с кимване, че съм попаднал на точната дума. „Талтоши. Това сме ние“, каза тя. Веднага напуснах кулата и поех към метрополията. Слязох в подземието. Другите документи винаги изучавах вътре в къщата, в библиотеките или където реша. Нима подобно нещо би привлякло нечие внимание? Този документ обаче трябваше да стане мое притежание.
Той стана и опря свитите си на юмруци ръце в масата. Погледна към Аш, като че се опасяваше дали няма да го спре. Но талтошът седеше с мрачно изражение, което сега излъчваше и крайна студенина.
Гордън се отдръпна, обърна се и тръгна право към големия резбован шкаф до стената. Извади оттам голяма правоъгълна кутия.
Аш го гледаше кротко, явно не очакваше старецът да се опита да избяга или пък бе уверен, че може да го хване, ако той хукне към стълбите.
Гордън донесе кутията и Аш се втренчи в нея така, сякаш в него се надигаше гняв, който може да избухне всеки момент.
„Господи, документът е истински“, помисли си Юри.
— Виж — каза Гордън и докосна импрегнираното дърво, сякаш бе свещена реликва. — Свети Ашлар. — А после отново преведе долните надписи. — И какво мислите, че има в тази кутия? Можете ли да се досетите?
— Хайде, продължавай, Гордън — обади се Майкъл, като погледна напрегнато Аш.
— Ще продължа! — обяви старецът шепнешком, а после отвори кутията. Отвътре извади огромна книга с твърда кожена подвързия, сложи я на масата пред себе си и отмести кутията встрани.
Веднага разтвори корицата и всички видяха титулната пергаментна страница. Беше красиво илюстрирана в алено, златно и кралскосиньо. Миниатюри осейваха латинския текст. Гордън отгърна страницата много внимателно и Юри видя още по-великолепно изписан текст и по-фини и изкусни миниатюри, чиято красота можеше да се разгледа единствено с лупа.