— Погледнете, защото никога няма да видите отново подобен документ. Той е написан от самия светец. Това е историята на талтошите от самото й начало; история на една унищожена раса; както и собствените му признания, че той — свещеник, чудотворец или светец — не е човек, а един от тези изгубени гиганти. Това е и неговата молитва към самия свети Колумба — великият мисионер при пиктите, абат и основател на келтския манастир на Айона — с която го призовава да повярва, че талтошите не са чудовища, а същества с безсмъртни души, създадени от Господ, същества, които могат да споделят Христовата благодат. Просто великолепно!
Внезапно Аш скочи на крака и грабна книгата от ръцете на Гордън.
Старецът се вкамени до стола си. Аш стоеше до него.
Останалите също се изправиха бавно. Когато станеш свидетел на нечий гняв, трябва да покажеш уважение към него или поне да не се правиш, че не си го забелязал, помисли си Юри. Всички мълчаха и се взираха в Аш, който пък не сваляше поглед от Гордън, сякаш възнамеряваше да го убие на минутата.
Беше ужасно да видиш как красивото лице на талтоша се разкривява от гнева. „Сигурно така изглеждат ангелите, когато връхлитат с горящите си мечове“, помисли си Юри.
Изражението на Гордън бавно се претопяваше от оскърбление към чист ужас.
Когато най-сетне заговори, Аш почти шептеше, въпреки че гласът му си беше предишният, изпълнен с вежливост.
— Как си посмял да присвоиш това? — Гневът го караше да повишава тон. — Ти си не само убиец, но и крадец! Как си посмял!
— И какво? Ще ми го вземеш ли? — попита Гордън с блеснали очи. Явно реши да отвърне на гнева с гняв. — Ще го отнемеш така, както ще отнемеш и живота ми? Какво ти дава това право? Имаш ли представа какво зная за твоя народ?
— Аз съм го написал! — обяви Ашлар, а лицето му вече пламтеше от гняв. — Тази книга е моя! — прошепна, сякаш не смееше да го изрече високо. — Аз написах всяка дума в нея. Аз изрисувах миниатюрите. Направих го за Колумба, да! И тя е моя! — Той отстъпи назад и притисна книгата към гърдите си. Трепереше, премигна за секунда, после заговори отново с мекия си глас: — Както и всичките ти приказки, всичките ти проучвания на тази верига на паметта!
Тишината бе натежала от гнева му.
Гордън поклати глава и каза:
— Ти си самозванец.
Никой не продума.
Старецът остана непоколебим, изражението му бе почти комично в дързостта си.
— Да, ти си талтош — добави той. — Но не и свети Ашлар! Никога! Възрастта ти щеше да е невъобразима!
Никой не отвърна. Никой не помръдна. Роуан се взираше в лицето на Аш. Майкъл и Юри оглеждаха всички поред.
Аш въздъхна тежко, сведе глава, като все още държеше здраво книгата. Пръстите му се отпуснаха съвсем леко.
— А според теб каква е възрастта на онова жалко създание в долната стая? — попита той тъжно.
— Но тя си спомняше предишни животи и разказаното й за предишните животи на другите…
— О, замълчи, нещастен глупако! — изстена тихо Аш. Дишането му беше накъсано. След малко гневът най-сетне взе да отстъпва от лицето му. — И ти си крил това от Аарън Лайтнър? — продължи той. — Крил си го от най-добрите учени на ордена, за да можете ти и твоите приятелчета да изплетете мръсния си заговор за отвличането на талтош! Не сте по-различни от селяните в Шотландските планини — невежи, брутални диваци, които примамват талтоши в каменните кръгове, за да ги убият. Та това е същият Свещен лов.
— Не, не искахме да го убием! — извика Гордън. — Не искахме да го убием. Само да видим съвкупяването! Да съберем Лашър и Теса на Гластънбъри Тор! — Той се разрида, едва си поемаше дъх. Заговори задавено: — Да видим как тази раса се възражда на свещената планина, където самият Христос е проповядвал религията, която е променила целия свят! Не искахме да го убием, никога, само да го върнем към живот! Именно тези вещици го убиха, те унищожиха талтоша, сякаш той е просто някаква гавра на природата! Унищожиха го безмилостно и хладнокръвно, без да помислят какво представлява и какво може да бъде! Те го направиха, не аз.
Аш поклати глава и стисна книгата още по-силно.
— Не, ти го направи — каза той. — Ако само беше разказал всичко това на Аарън Лайтнър, ако му беше дал това скъпоценно знание!
— Аарън никога не би ми помогнал! — извика Гордън. — Никога нямаше да измислим подобен план. Бяхме твърде стари. Но младите, които притежават кураж и въображение — те се опитваха да съберат талтошите!