Аш отново въздъхна. Изчака дишането му да се успокои. После погледна пак към Гордън.
— Как научи за талтоша на Мейфеър? — попита той. — Как направихте последната връзка? Искам да знам. Отговори ми сега или ще ти откъсна главата и ще я сложа в скута на любимата ти Теса. Нейното ужасено лице ще е последното, което ще видиш, преди мозъкът ти да се пръсне и умре.
— Аарън — промълви Гордън. — Аарън направи връзката. — Трепереше, вероятно бе на път да припадне. Отстъпи назад, а погледът му се стрелкаше наляво-надясно. Втренчи се в шкафа, от който бе извадил книгата. — Неговите доклади от Америка — добави след малко и се приближи до шкафа. — Съветът се събра. Информацията бе от изключителна важност. Една от вещиците Мейфеър, Роуан, бе родила чудовищно дете. Случило се на Коледа. Дете, което пораснало за часове. Членовете на ордена от цял свят получиха описанието му. Веднага разбрах, че това е талтош! Но не казах на никого.
— Ах, ти, зли човече — прошепна Майкъл. — Нещастни зли човече.
— И ти ме наричаш така! Ти, който уби Лашър! Кой уби носителя на една тайна, сякаш е най-обикновен престъпник, когото си срещнал в долнопробен бар?
— Значи ти и останалите — намеси се бързо Роуан, — ти и останалите направихте всичко това сами?
— Точно така. — Той отстъпи още една крачка към шкафа. — Не се надявайте, няма да ви кажа кои са те.
— Интересува ме просто дали Старшите са имали нещо общо с това — каза Роуан.
— Факсовете от тях бяха фалшиви — отвърна Гордън. — Ние ги прихващахме. Не аз лично. Дори не разбирам от тези неща. Но беше направено и допускахме само онези писма от и до Старшите, които нямаха връзка с този случай. Подменяхме съобщенията между Аарън и Юри до Старшите и обратно. Не беше трудно — Старшите с тяхната склонност към потайност и простота сами бяха станали уязвими за подобен номер.
— Благодаря, че ни каза това — каза Роуан мрачно. — Вероятно Аарън го е подозирал.
Юри едва понасяше вежливостта, с която тя говореше на този подлец, успокояваше го, когато трябваше да бъде удушен на мига.
След малко Роуан каза:
— Какво друго можем да измъкнем от него? — Погледна Аш. — Мисля, че приключихме.
Гордън разбра какво става. Тя даваше позволение на Аш да го убие. Юри гледаше как талтошът остави скъпоценната книга и се обърна към Гордън. Сега ръцете му бяха свободни да изпълни присъдата, която сам му бе наложил.
— Вие не знаете нищо — обяви внезапно Гордън. — Не знаете историите на Теса, които записах на касети. Само аз знам къде са те.
Аш се взираше в него. Присви очи и смръщи вежди.
Гордън се обърна, огледа се трескаво и извика:
— Чакай! Има още едно важно нещо, което ще ти покажа доброволно.
Втурна се отново към шкафа и когато се обърна, с две ръце държеше пистолет. Насочи го първо към Аш, после към Юри, а накрая към Роуан и Майкъл.
— Ще ви убия! — извика той. — Вещиците, талтоша, всички! Куршумът ще се забие в сърцето ви и вие ще умрете като всички смъртни!
— Не можеш да застреляш всички ни — обади се Юри и тръгна покрай масата.
— Не се приближавай или ще стрелям! — изпищя Гордън.
В следващия миг Аш се стрелна мълниеносно и се озова до стареца. Гордън се обърна към него и вирна пистолета. Аш не спря, но и пистолетът не беше свален.
Гордън изкриви лице и обърна оръжието към гърдите си. Раменете му внезапно увиснаха, другата му ръка се свиваше и отпускаше трескаво.
— Господи боже! — изпъшка той. Пистолетът падна на пода и се удари шумно в голите дъски. — Ти — каза, като се втренчи в Роуан. — Ти, вещице, вещице Мейфеър! Знаех си, че ще бъдеш ти. Казах им. Знаех го… — Той се присви почти на две, затвори очи и се свлече до шкафа. Изглеждаше, че ще падне напред, но просто се плъзна на пода. Подпря се с дясната си ръка, като че искаше да се надигне. После тялото му се отпусна, клепачите му се затвориха и покриха наполовина очите. Изглеждаше като мъртвец.
Лежеше с вид на човек, когото смъртта е застигнала неочаквано.
Роуан не помръдна от мястото си. С нищо не показваше, че тя е причинила това. Но беше тя, Юри го знаеше и виждаше, че и Майкъл го знае. Личеше си по начина, по който я гледаше — без упрек, но с безмълвно страхопочитание. После Майкъл въздъхна! Извади кърпа от джоба си и попи потта от лицето си. Обърна гръб на мъртвеца, поклати глава и се отдалечи в сенките близо до прозореца.