Роуан просто стоеше на мястото си със скръстени ръце, вперила поглед в очите на Гордън.
Вероятно, помисли си Юри, тя вижда нещо, което ние не можем да видим. Усеща нещо, което ние не можем да усетим.
Но това всъщност нямаше значение. Копелето беше мъртво. Едва сега Юри можеше да диша свободно. Едва сега си позволи дълга въздишка на облекчение, така различна от печалния стон, който се бе откъснал от гърдите на Майкъл.
Той е мъртъв, Аарън. Мъртъв е. А Старшите нямат нищо общо с това. Те ще разберат, със сигурност ще разберат кои са били съучастниците му, дали са били онези двама млади послушници.
За Юри беше сигурно, че Марклин Джордж и Томи Монохан са виновни. Всъщност целият заговор изглеждаше техен замисъл — дързък, безмилостен и опустошителен — вероятно това далече надхвърляше въображението на стареца.
Никой не помръдваше. Никой не продумваше. Стояха като вкаменени и сякаш отдаваха мрачната си почит към мъртвеца. На Юри му се искаше да изпита облекчение, но не чувстваше нищо.
После Аш отиде при Роуан, някак целенасочено и официално. Докосна я леко по раменете с дългите си пръсти, наведе се и я целуна по бузите. Тя го погледна като събудена от сън. Имаше най-нещастното изражение, което Юри бе виждал.
Аш се отдръпна и се обърна към него. Чакаше мълчаливо. Всички чакаха. Какво трябваше да се каже сега? Какво трябваше да се случи?
Юри се опита да отгатне, но бе невъзможно.
— Ще се върнеш ли сега у дома, в ордена? — попита го Аш.
— Да — отвърна Юри и кимна бързо. — Ще се върна у дома! Вече ги известих за всичко. Обадих им се от селото.
— Да, видях те — рече Аш.
— Говорих с Елвера и Джоан Крос. Изобщо не се съмнявам, че Джордж и Монохан са помощниците на Гордън. Но в ордена ще разберат истината.
— А Теса? — попита Аш с въздишка. — Можеш ли да я заведеш там?
— Ще ми позволиш ли да го направя? — попита Юри. — Разбира се, че ще я приемем. Ще й дадем подслон и ще се грижим вечно за нея. Но нима ще позволиш това?
— Има ли по-сигурно място за нея? — отвърна Аш искрено натъжен и някак изморен. — Не й остава много живот. Кожата й е тънка като пергамента на моята книга. Вероятно ще умре скоро. Но не знам колко скоро. Не знам колко дълъг е животът на моята раса. Твърде често сме загивали от насилие. В най-ранните дни вярвахме, че това е единственият начин да умреш. Не бяхме и чували за естествена смърт…
Той замълча и се намръщи. Тъмните му вежди се извиваха красиво над огромните очи.
— Но ти я отведи — заключи той накрая. — Знам, че ще си добър с нея.
— Аш — прошепна Роуан. — Така ще им дадеш неопровержимо доказателство за съществуването на талтошите! Защо ще правиш подобно нещо?
— Така ще е най-добре — обади се Майкъл. Говореше с такава жар, че Юри се стъписа. — Направи го, направи го заради Аарън. Отведи я там, при Старшите. Направи всичко възможно да разнищиш този заговор. Дай им скъпоценната информация!
— Ами ако бъркаме — възпротиви се Роуан, — ако не са били само трима… — Тя се поколеба и се вгледа в дребното безжизнено тяло на Гордън. — Тогава какво ще стане?
— Нищо — отвърна Аш меко. — Ще разполагат с едно умиращо същество, което отново ще се превърне в легенда, без значение колко научни изследвания ще му направят благодарение на нейното търпение, без значение колко ще я фотографират или записват историите й. Отведи я там, Юри. Моля те. Представи я пред Съвета. Нека всички я видят. Унищожи тайната, която бе използвана така безогледно от Гордън и неговите приятели.
— А Самюъл? — попита Юри. — Той ми спаси живота. Какво ще направи, когато разбере, че държим Теса в ордена?
Аш се замисли, веждите му се извиха красиво, изражението му някак омекна. Също както при първата им среща — познатият израз на доброта на лицето на същество, което вероятно бе в по-голяма степен човек от хората.
Юри бе споходен от изненадваща мисъл — може би Аш, който бе живял вечно, бе станал по-състрадателен от хората. Но не беше така. Той бе отнел живот и щеше да убие Гордън, ако Роуан не бе накарала сърцето на стареца да спре. Това същество можеше да обърне света, за да се добере до Мона, Мона вещицата, която може да роди талтош. Как, за бога, щеше да я предпази от него?
Всичко изглеждаше така объркано, така неразрешимо. Разбира се, можеше да отведе Теса със себе си; можеше да се обади в ордена още сега и да ги помоли да се върне. Със сигурност щяха да му разрешат и той отново щеше да е у дома. Щеше да говори пак със Старшите и те щяха да станат негови пазители и приятели. Щяха да му помогнат да реши какво да направи. Щяха да свалят бремето от плещите му.