— А аз ще пазя Мона — каза Роуан тихо.
Той се сепна. Тази вещица бе прочела мислите му. Колко ли добра бе в това? Можеше ли талтошът да я заблуди, да я измами?
— Аз не съм заплаха за Мона Мейфеър — каза Аш, очевидно схванал опасенията му. — Бъркаш за това от самото начало. Не бих застрашил живота на дете. Никога не бих насилил жена. Не се тревожи повече за това. Остави Мона Мейфеър на тези две вещици, които я обичат и ще се грижат за нея. Остави семейството на тях. Без съмнение и Старшите ще ти кажат същото. Остави семейството да се излекува само. Остави орденът да се прочисти сам.
Юри искаше да отговори, но не знаеше какво да каже. Толкова му се искаше да е истина.
Внезапно Аш се приближи до него и обсипа лицето му с нежни целувки. Юри вдигна очи, обзет от плам, придърпа Аш за врата и впи устни в неговите.
Целувката им беше силна и непорочна.
Юри си спомни шеговитите думи на Самюъл — че се е влюбил в Аш. Но не му пукаше. Тук ставаше дума за доверие. Доверието носи същото облекчение, както прекрасното чувство на близост — тогава сваляш защитите си и можеш да бъдеш унищожен.
— Ще отнеса тялото — каза Аш. — Ще го оставя някъде, където хората едва ли ще го намерят.
— Не — отвърна Юри. Гледаше Аш право в големите спокойни очи. — Както ви казах, аз вече говорих с метрополията. Когато се отдалечиш на няколко мили, им се обади. Ще ти дам номер. Кажи им да дойдат тук. Ще се погрижим за тялото на Стюарт Гордън, както и за всичко останало.
Той се отдалечи от Аш и застана до сгърченото тяло. Колко жалък изглеждаше Гордън в смъртта, Гордън, ученият, от когото всички се възхищаваха, приятелят на Аарън, ментор за младите. Юри се наведе и без да променя позата на тялото, пъхна ръка във вътрешния джоб на сакото на стареца. Там откри обичайната купчинка от малки бели картички.
— Ето, това е номерът на метрополията — каза той на Аш, щом се изправи, и му подаде една картичка. После погледна пак към тялото. — Нищо не ни свързва с този мъртъв мъж — каза той. И внезапно осъзнал великолепната истинност на думите си, почти се засмя. — Колко хубаво — обяви той. — Той е просто мъртъв, без никаква следа от насилие. Да, обади се на този номер и те ще дойдат. Ще ни отведат у дома.
Обърна се и погледна Роуан и Майкъл.
— Ще се свържа с вас скоро.
Изражението на Роуан бе тъжно и неразгадаемо. Майкъл обаче бе явно разтревожен.
— А ако не го сториш, ще знаем, че сме сбъркали — каза той.
Юри се усмихна и поклати глава.
— Вече разбирам как се е случило. Виждам слабостта и очарованието.
Той огледа стаята. Част от него я мразеше много, но друга част разбираше, че това е светилище на гибелен романтизъм. Част от него не можеше да понесе мисълта да чака тук спасението. Но бе твърде уморен, за да мисли за нещо друго или пък да постъпи по друг начин.
— Ще ида да поговоря с Теса — каза Роуан. — Ще й обясня, че Стюарт е много, много болен и ти ще останеш с нея, докато дойде помощ.
— О, много мило от твоя страна — отвърна Юри. А после изведнъж почувства пълното изтощение и се отпусна на креслото до масата.
Погледът му падна на книгата, или кодекса, както подходящо или пък педантично я бе нарекъл Стюарт.
Видя дългите пръсти на Аш да лягат върху нея и да я вдигат. После талтошът я притисна към гърдите си.
— Как да се свържа с теб? — попита го Юри.
— Няма да можеш — отвърна Аш. — Но ти обещавам, че аз ще ти се обадя идните дни.
— Моля те, не забравяй обещанието си — каза Юри немощно.
— Трябва да те предупредя за нещо — каза Аш тихо, замислено, без да изпуска книгата, сякаш държеше някакъв свещен щит. — През идните месеци или години може да видиш снимката ми тук-там, например във вестник или списание. Не се опитвай да дойдеш при мен. Дори не ми се обаждай. Не можеш да си представиш колко добра е охраната ми. Няма да успееш да се добереш до мен. Кажи същото и на своя орден. Никога няма да призная или потвърдя нищо от това, което разкрих пред теб. И, за бога, предупреди ги да не ходят повече в долината. Малките хора вече измират, но все още ги има и могат да бъдат невероятно опасни. Предупреди всички да стоят далече от долината.