Понякога издигахме големи клади, една в центъра и други на различни места, за да могат танцьорите да преминават покрай тях, докато се въртят огромните кръгове.
Раждането на нов талтош в нашия кръг бе събитие, с което не можеше да се сравни дори раждането в изгубената земя. Защото там кръговете от талтоши се създаваха доброволно и спонтанно и бяха малки. А тук новото създание отваряше очи и виждаше огромно племе от собствения си вид, чуваше ангелски хор и приютено в този кръг, то започваше да суче, получаваше ласки и обич още от първия ден на живота си.
Разбира се, ние се променяхме. Променяхме се заедно с промяната на вроденото ни знание. Наученото от нас променяше генетичния потенциал на новороденото.
Родените във времената на кръговете имаха по-силно усещане за святост от по-старите. Те не бяха така склонни към веселие, ирония или съмнения като нас. Родените във времената на тези кръгове бяха по-агресивни и способни дори на убийство, ако се наложи, и то без да пролеят сълза.
Ако ме бяхте попитали тогава, щях да кажа, че нашият вид ще живее вечно. Ако тогава ми бяхте казали: „Ще дойдат човеци, които ще избиват за удоволствие, ще изнасилват и горят, ще рушат само защото така са свикнали да живеят“, аз нямаше да ви повярвам. Щях да отвърна: „О, но ние ще разговаряме с тях, ще им разкажем нашите истории, нашите спомени, ще ги попитаме за техните и ще започнем да танцуваме и пеем, а те ще спрат да се бият и да вършат лоши неща“.
Когато човешките същества наистина ни връхлетяха, ние решихме, разбира се, че те са обикновени малки космати човеци от крехкото племе на дружелюбните, сумтящи дребни ловци, които понякога идваха до бреговете ни с лодки от животинска кожа, продаваха стоката си и потегляха обратно.
Чувахме истории за набези и кланета, но не можехме да повярваме. В края на краищата защо някой би вършил подобни неща?
А после с изумление установихме, че човешките същества, които се появиха в Британия, имаха гладка кожа като нашата, а магическите им камъни бяха изковали щитове, шлемове и мечове. Те яздеха опитомени коне и нахлуваха със стотици, изгаряха нашите селища, пробождаха телата на събратята ми с копия и отсичаха главите им.
Те отвличаха жените ни, изнасилваха ги, докато те не умираха от кръвоизливите. Отвличаха мъжете ни и се опитваха да ги поробят, подиграваха им се, което доведе някои от тях до лудост.
Първите им набези бяха много редки. Воините идваха по море и нападаха през нощта откъм гората. Ние вярвахме, че всеки набег ще е последен.
Често дори ги отблъсквахме с бой. Не бяхме така свирепи като тях, но умеехме да се защитаваме. Разучавахме техните метални оръжия и търсехме начин да изработим свои. Всъщност дори успяхме да пленим няколко човешки същества и се опитахме да научим повече за тях. Открихме, че когато спим с техните жени, доброволно или не, те умират. А мъжете им питаят дълбока и неотменима омраза към нашата доброта. Наричаха ни „глупаците от кръга“ или „глупавия народ на камъните“.
Илюзията, че можем да се справим с тях, рухна само за един сезон. Едва по-късно научихме, че сме се спасили от по-ранно унищожение благодарение на един прост факт — не притежавахме много от онова, което тези хора искаха. Принципно, те искаха нашите жени за удоволствие и някои от най-хубавите дарове, които поклонниците бяха донесли в светилището на кръга.
Но останалите племена от талтоши бяха прогонени от долината и от домовете си по крайбрежието от човешките нашественици, които будеха в тях неизразим ужас. Обяздените коне им придаваха невъобразима мощ. Хората се наслаждаваха на тези нападения. Клането бе нещо като спорт за тях.
Ние укрепихме селищата си за зимата. На мястото на загиналите в битките дойдоха талтоши от други места.
А после падна сняг; ние имахме много храна и живеехме спокойно. Може би нападателите не обичаха снега. Нямахме представа. Бяхме се събрали много народ, а и бяхме задигнали много копия и мечове от мъртвите, затова се чувствахме в безопасност.
Стана време да се оформи зимният рождествен кръг, а той бе най-важният, защото много от нас бяха загинали през изминалата година. Трябваше не само да дадем живот на нови талтоши за нашето селище, но и да заселим опустошените села.
Мнозина идваха отдалече, за да се присъединят към зимния рождествен кръг. Донасяха със себе си нови и нови разкази за кланета и ужаси.