Доколкото знаехме, всички тези хора се размножаваха по човешкия начин. Раждаха малки, беззащитни бебета — полудиви, полуинтелигентни създания. Всички човеци бяха агресивни, обичаха войната, обичаха да убиват. Всъщност за мен бе съвсем ясно, че най-агресивните сред тях са оцелявали през вековете и са унищожавали онези, които не били така свирепи. Така че те самите се бяха създали такива.
Нашите ранни години в Донелайт — нека сега отбележа, че ние дадохме това име на долината — бяха години на усилени размишления и дискусии, на изграждане на най-съвършените кръгове, на свещенодейства и молитви.
Отпразнувахме раждането на много талтоши, които се опитвахме да подготвим за тежките изпитания, които ги очакват. Погребахме мнозина, които умряха от раните си, както и жени, изтощени от ражданията. Погребахме и онези, които просто изгубиха желание да живеят, веднъж напуснали Солсбъри.
Това бе времето на най-големите страдания за моя народ, по-тежко дори от самите кланета преди това. Виждах силни, белокоси талтоши, велики певци, да се отказват изцяло от своята музика и да падат бездиханни във високата трева.
Накрая, след като събрахме нов съвет — от новородените и най-мъдрите белокоси талтоши, които искаха да сторят нещо, за да променят ситуацията — стигнахме до обща логична позиция.
Можете ли да се сетите каква беше тя?
Ние съзнавахме, че хората трябва да бъдат унищожени. Иначе щяха да унищожат всичко, което ни бе дарено от Добрия бог. Те изпепеляваха живота ни със своите конници, факли и мечове. Бяхме длъжни да ги стъпчем.
А щом като те бяха завладели всички далечни земи и бяха така многобройни, тогава ние щяхме да се размножаваме по-бързо от тях. Нима не бяхме прави? Ние бяхме в състояние да възстановяваме числеността си много бързо. А на тях им бяха нужни години, за да заменят всеки паднал в боя воин. Със сигурност можехме да ги победим с числеността си в битка, стига да… стига да бяхме способни на подобно клане.
След седмица обсъждания бе решено, че не сме способни на това. Някои може би… бяхме натрупали толкова много гняв и омраза, че искахме да ги разкъсаме на парчета. Но като цяло талтошите просто не можеха да убиват така; не можеха да отвърнат подобаващо на ужасяващата жажда за кръв на хората. И ние го знаехме. Хората щяха да победят чрез злината и омразата си.
Разбира се, по това време, а може би и хиляди пъти преди това, от лицето на земята са били заличавани цели народи просто защото не им е достигала агресия; защото не са успявали да отвърнат на жестокостта на друго племе, род, нация или раса.
Единствената значима разлика в нашия случай бе, че ние го осъзнавахме. По времето, когато инките са били избити от испанците, защото не са разбирали какво се случва, ние бяхме напълно наясно в какво сме забъркани.
Разбира се, бяхме уверени в превъзходството си над хората; дори бяхме озадачени, че те не оценяват нашите песни и истории; не можехме да повярваме, че съзнават какво вършат, когато ни връхлитат така свирепо.
И щом разбрахме, че не можем да се мерим с тях в битка, ние се надявахме да можем да им покажем колко по-хубав и приятен е животът, когато не се избиваме взаимно.
Разбира се, по онова време едва бяхме започнали да ги опознаваме.
Към края на годината ние напуснахме долината, за да вземем в плен неколцина човеци. И тогава разбрахме, че положението е много по-безнадеждно, отколкото си мислехме. Убийството се коренеше в основата на тяхната религия; това бе техният свещен акт!
Те принасяха в жертва на своите богове стотици от собствения си вид. Смъртта бе истинският фокус на техния живот! Това ни изпълни с неизразим ужас.
Бяхме решени да оцелеем в долината. Колкото до останалите талтоши — страхувахме се от най-лошото. При малките ни набези за набиране на човешки роби, ние видяхме много изгорени села, много опустошени полета, из които вятърът бе разпръснал костите на талтоши.
С течение на годините започнахме да се чувстваме все по-сигурни в долината, като я напускахме много предпазливо. Най-смелите ни разузнавачи пътуваха толкова далече, колкото посмееха.
До края на десетилетието вече знаехме, че не са оцелели други селища на талтоши в Британия. Всички стари каменни кръгове вече бяха изоставени! И от малкото пленници, които бяхме хванали, успяхме да разберем, че хората ни преследват, и то за да бъдем принесени в жертва на човешките богове.