Всъщност кланетата вече бяха станали част от миналото. Талтошите бяха издирвани единствено за пленници и бяха убивани само ако откажеха да се размножават.
Хората бяха разбрали, че нашето семе носи смърт на човешките жени и затова на мъжките талтоши слагаха тежки окови с метални вериги.
През следващия век нашествениците завладяха целия свят!
Мнозина от онези, които тръгваха да търсят други талтоши, за да ги доведат в долината, никога не се връщаха. Но винаги имаше млади, които искаха да заминат, които искаха да видят живота отвъд планините, които искаха да слязат до езерото и да поемат към морето.
С вливането на спомените в кръвта ни нашите млади талтоши ставаха все по-войнолюбиви. Те искаха да избиват хора! Или поне така си мислеха.
Онези, които се завръщаха — често с поне двама човешки пленници — потвърждаваха най-големите ни страхове. Талтошите бяха заличени от земята на Британия. Всъщност на повечето места те се бяха превърнали единствено в легенда. Имало градове — новите човешки селища бяха точно това — които били готови да платят цяло състояние за талтош. Мъжете обаче вече не тръгвали да ги търсят и някои дори не вярвали, че съществуват такива странни зверове.
Онези, които все пак били залавяни, били диви. Диви? Как така диви, питахме ние. Какво, за бога, означава див талтош?
Е, скоро научихме.
В много селища, когато станело време за принасяне на жертви на боговете, избрани жени, често фанатично жадуващи този акт, били предавани в обятията на някой пленен талтош, за да разпалят страстта му и после да умрат от семето му. Десетки жени намирали смъртта си по този начин, точно както човешките мъже били потапяни в казани или обезглавявани, или пък изгаряни в ужасни клетки от пръти за радост на боговете на човешките племена.
Някои от тези жени обаче все пак не умирали. Те оцелявали на свещения олтар. И до няколко седмици раждали!
От телата им излизали талтоши, диво семе от нашия вид. Тези талтоши убивали своята човешка майка, без да искат, разбира се. Просто жените не можели да оцелеят след раждане на подобно същество. И все пак имало изключения и ако майката оцелявала достатъчно дълго, за да накърми новороденото, този талтош пораствал до пълния си ръст някъде за около три часа.
В някои села това се смятало за велика поличба за добър късмет. В други означавало бедствие. Човешките същества били на различно мнение по този въпрос. Но сега играта се бе изродила в търсене на партньори за тези родени от човешки жени талтоши, за да могат те да родят още талтоши, които да бъдат държани в плен, да бъдат принуждавани да танцуват, да пеят и да раждат.
Диви талтоши.
Имаше и още един начин за създаване на див талтош. Понякога на човешки мъж се удаваше да забремени наша жена! Тези нещастни пленнички бяха държани, за да доставят удоволствие, и в началото никой не очаквал, че могат да заченат. До седмици обаче такава жена раждала дете, което пораствало до пълния си ръст и било отделяно от нея и затваряно, за да бъде използвано за някакви скверни дела.
И кои бяха смъртните, способни да родят или заченат талтош? Какво ги отличаваше от останалите? В самото начало нямахме отговори на тези въпроси; не можехме да открием никаква разлика. Но по-късно, след все повече смешения на кръвта на двата вида, стана ясно, че някои хора са по-подходящи от останалите да заченат или да станат бащи на талтоши. Това бяха човеци с някакви духовни дарби, хора, които можеха да виждат в сърцата на останалите, да предсказват бъдещето или да лекуват с полагане на длани. Постепенно ние се научихме да ги различаваме безпогрешно.
И все пак това отне векове. Кръвта се смесваше все повече.
Дивите талтоши бягаха от своите мъчители. Човешките жени, които бяха заченали талтоши, идваха в долината да търсят убежище. Разбира се, ние ги приемахме.
Учехме се от тези човешки майки.
Нашите малки се раждаха за часове, но при тях бременността траеше от две седмици до месец, в зависимост от това дали майката е наясно със съществуването на детето. Всъщност, ако майката знаеше и говореше на детето, ако успокоеше страховете си и му пееше, растежът му се ускоряваше неимоверно. Такива хибриди се раждаха със знанието на своите човешки предци! С други думи, нашата генетична памет се обогати и със знанието на човешкия род.
Разбира се, ние не използвахме подобен език, когато обсъждахме тези неща. Знаехме само, че такъв хибрид може да пее човешки песни на човешки език или да прави кожени ботуши, каквито не бяхме виждали, и то с изключително умение.