Ние постоянно осъществявахме подобни заблуди — представяхме се за различни хора, когато общувахме със съседите си, за да не се досетят, че живеем в течение на столетия.
Но скоро, благодарение на пламенните думи на Ниниан — жизнерадостен и фанатично отдаден на вярата човек — разбрах, че Исус наистина е възкръснал от мъртвите и се е възнесъл в рая.
Като в мистично видение за миг видях цялата картина — този бог на любовта, превърнал се в мъченик заради своето учение. Някак необяснимо всичко това ме плени именно защото ми се стори крайно невероятно. Всъщност цялата история ми изглеждаше някак тромава и абсурдна.
А имаше и още нещо — християните вярваха, че скоро ще настъпи краят на света. И очевидно — разбрах го от дългите си разговори с Ниниан — бяха вярвали в това от самото начало! Именно подготовката за този край на света бе същността на тази религия. Фактът, че светът все още не е свършил, явно не обезкуражаваше никого.
Ниниан говореше пламенно за разрастването на Църквата за около петстотинте години, изминали от времето на Исус. Как Йосиф от Ариматея, най-скъпият приятел на месията, и Мария Магдалена, която измила краката на Христа и ги подсушила със собствените си коси, дошли в Южна Англия и основали църква на един свещен хълм в Съмърсет. Те занесли там бокала от последната вечеря на Христос и на мястото бликнал кървавочервен извор, който не пресъхнал цяла година заради магическата Христова кръв, с която навремето бил напълнен потирът. А Йосиф забил тоягата си в земята на Уайриол Хил и тя се превърнала във вечно цъфнала глогина.
Веднага пожелах да ида там, да видя святото място, на което са стъпили учениците на самия Господ Бог.
— Но, добри ми Ашлар, моля те — проплака Ниниан. — Нали ми обеща да ме заведеш у дома, в моя манастир на Айона?
Там го очаквал игуменът — отец Колумба. Подобни книги били създавани в манастири по целия свят, но тази била изключително важна и трябвало да бъде проучена в Айона.
Реших да се срещна с този Колумба. Той ми се струваше не по-малко странен от самия Исус Христос! Вероятно знаете историята. Майкъл, ти сигурно я знаеш.
Ето как го описа Ниниан. Колумба се родил в богато семейство и можел да стане дори крал на Тара, но избрал да стане свещеник и основал много християнски манастири. След това обаче влязъл в конфликт с Финиан, друг свят мъж, по въпроса дали има право да направи препис на Псалтира на свети Йеремия — свещена книга, която Финиан донесъл в Ирландия. Представяте ли си, разразила се битка заради притежанието на една книга, за правото тя да бъде преписана?
Борбата имала ужасни последици. Три хиляди мъже умрели в резултат на този спор и Колумба бил обвинен за смъртта им. Той приел тази присъда и се оттеглил на остров Айона, много близо до нашия бряг, с намерението да покръсти нас, пиктите. Неговият план бил да спаси душите на три хиляди езичници, за да изкупи вината си за трите хиляди мъртви, загинали заради борбата му с Финиан.
Вече съм забравил кой в крайна сметка е направил препис на този псалтир.
Но Колумба сега бе на Айона и оттам изпращаше мисионери по всички земи. В тези християнски обители се изработвали красиви книги като тази, която видях, и оттам призовавали останалите да се отдадат на новата вяра. Всъщност Христовата църква бе спасение за всички!
Скоро стана ясно още нещо — въпреки че самият Колумба и мнозина от свещениците мисионери бяха или крале, или хора с кралска кръв, в манастирите те водеха изключително скромен и подчинен на строги правила живот, който изискваше постоянно смиряване на щенията на плътта и самоотрицание.
Например, ако някой монах разлееше мляко, докато помагаше при подреждането на манастирската трапеза, той трябваше да иде в параклиса по време на псалмопенията, да легне по лице и да остане така, докато не бъдат изпети дванайсет псалма. Монасите бяха бити, ако нарушаха своите клетви за мълчание. И все пак нищо не можеше да спре най-богатите и могъщи хора на света да се оттеглят в манастирите.
Това бе смайващо. Как е възможно свещеник, който вярва в Христос, да влезе в битка, която ще погуби три хиляди души! Защо кралски синове ще се оставят да бъдат бичувани заради съвсем дребни прегрешения? О, за всичко това бе отговорна една могъща вяра и нейната пленителна логика.
И така, аз потеглих към Айона заедно с Ниниан и двама от последните ми синове. Разбира се, ние поддържахме своето прикритие на човешки същества. Ниниан ни мислеше за хора.