Струваше ми се, че всички са готови за покръстването. Повечето от нас вече умоляваха свещениците да започнат ритуала и да ги дарят с благословията.
Но една от най-влиятелните жени в нашето племе, Джанет — често срещано име тогава — надигна глас срещу мен.
Тя също бе родена в изгубената земя, което спомена открито пред човеците. Разбира се, те нямаха представа какво има предвид. Но ние знаехме. Джанет ми напомни, че и тя няма бели кичури в косите си — с други думи, че сме мъдри и млади, съвършената комбинация.
Аз имах един син от Джанет и много я обичах. Бях прекарал много нощи в леглото й, без да посмея да стигна докрай, разбира се, но сучех от малките й обли гърди и се дарявахме с всякакви ласки, които ни носеха неизразимо удоволствие.
Аз обичах Джанет. Но и за миг не се съмнявах, че тя вярва фанатично в убежденията си.
Тя пристъпи напред и нарече новата религия „куп лъжи“. Посочи всичките й слаби места от гледна точка на логиката и липсата й на последователност. Присмя се на новата вяра. Разказа много истории, в които християните изглеждаха като празнословни идиоти. Нарече пълна глупост дори самите евангелия.
И тогава нашето племе веднага се раздели на два лагера. Споровете се водеха така шумно, че аз дори не можех да разбера колцина бяха на страната на Джанет. Разразиха се яростни словесни схватки. Отново се започнаха безкрайните дебати, които неизбежно щяха да покажат на хората, че не сме като тях.
Монасите се отдръпнаха и отидоха в нашия свещен кръг. Там осветиха земята в името на Христос и започнаха да се молят за нас. Те още не разбираха колко сме различни от тях, но знаеха, че не сме като останалите хора.
Накрая настъпи големият разкол. Една трета от талтошите отказаха да се покръстят и ни заплашиха с битка, ако се опитаме да превърнем долината в християнска област. Някои изпитваха голям страх от християнството и от сблъсъка, който то можеше да предизвика между привържениците и противниците му. Други просто не го харесваха и искаха да се придържат към старите порядки, а не да живеят в аскетизъм и целомъдрие.
Повечето от нас обаче искаха да се покръстят и не желаеха да изоставят домовете си — да напуснат долината и да идат някъде другаде. За мен лично подобно нещо бе немислимо. Та аз бях владетелят на Донелайт.
И също като мнозина от езическите крале, аз очаквах народът ми да ме последва безрезервно.
Ожесточените спорове прераснаха във физически сблъсъци и в заплахи. Започнах да разбирам, че бъдещето на долината е поставено на карта.
Но нали идваше краят на света. Христос бе знаел това и бе дошъл да ни подготви за него. Враговете на църквата му бяха Негови врагове!
В долината се разразиха кървави схватки. Лумнаха огньове.
Навсякъде се чуваха взаимни обвинения. Хората, които досега бяха наши лоялни васали, изведнъж се обърнаха срещу талтошите и ги обвиниха във всякакви извращения, в нежеланието им да се бракосъчетават и да показват децата си. Нарекоха ни зли магьосници.
Останалите обявиха, че отдавна са подозирали талтошите във всякакви злодеяния и сега е време всичко да излезе наяве. Къде крием децата си? Защо никой никога не ги е виждал?
Неколцина безумци започнаха да крещят истината на всеослушание. Човешки жени, които бяха родили талтоши, сочеха бащите им и обявяваха пред целия свят, че ако ние спим с човешките жени, скоро ще ги унищожим напълно.
Но сред нас имаше и ентусиасти, а аз бях най-гласовитият от тях, които обясняваха, че това вече няма значение, че църквата на Христа и отец Колумба ни е приела такива, каквито сме. Ние ще се откажем от старата разпуснатост на нравите и ще заживеем благочестив живот в името на Исус.
За жалост вече бе твърде късно. Битката бе започнала. Всички хукнаха към кулите си, за да се въоръжат и да защитят позицията си. Въоръжени мъже се втурнаха в атака към съседите си.
Ужасът на войната, ужасът, от който се опитвах да опазя народа си през всичките тези години, обзе всички ни. И той бе настъпил заради моето покръстване.
Аз стоях като зашеметен с меч в ръка и не знаех какво да сторя. Но монасите дойдоха при мен и казаха: „Ашлар, поведи ги към Христа!“. И така, аз постъпих като мнозина от кралете фанатици преди мен. Поведох своите привърженици срещу собствените им братя и сестри.
И все пак най-големият ужас тепърва предстоеше.