— Прочетете думите ми, отче — написах аз. — Вие, който отказахте да ги чуете от устата ми. Вижте ги написани на езика на Йеремия, на Августин, на папа Григорий. И знайте, че ви казвам истината и копнея да вляза в лоното на Божията църква такъв, какъвто всъщност съм. Защото как иначе ще бъда приет в Царството небесно?
Най-сетне бях изпълнил мисията си.
Облегнах се и се загледах в корицата, която сам бях инкрустирал със скъпоценни камъни, в подвързията, която сам бях направил от коприна. В буквите, които сам бях изписал.
Веднага изпратих да извикат отец Ниниан и сложих книгата пред него. Гледах го мълчаливо, докато четеше.
Бях толкова горд с творението си, толкова сигурен, че нашата история някак ще намери място сред огромната библиотека на църковната доктрина.
Каквото и да се случи, мислех си, поне казах истината. Казах я такава, каквато е. Истината, заради която Джанет избра смъртта.
Нищо обаче не би могло да ме подготви за реакцията на Ниниан, когато затвори книгата.
Той не каза нищо доста време, а после започна да се смее.
— Ашлар, да не си си изгубил ума?! Нима очакваш да занеса това на отец Колумба!
Аз бях вцепенен от изненада. Едва успях да промълвя:
— Вложих в нея много старание.
— Ашлар, това е най-красивата книга, която съм виждал. Илюстрациите са съвършено изпълнени, текстът е написан на безупречен латински, има хиляди трогателни фрази. Никой човек не би могъл да създаде нещо подобно за по-малко от три или четири години, и то в пълно усамотение в скрипторията на Айона. Като си помисля, че си я написал тук, само за година… Та това е цяло чудо.
— И?
— Но съдържанието й, Ашлар! Това са богохулства. И то изписани на латински в стила на олтарна книга. Та ти си създал безумни езически притчи, изпълнени с похот и чудовищни извращения! Ашлар, така трябва да се оформя единствено евангелие или псалтир! Що за демон те е обзел, че да напишеш тези безсрамни истории за магии, и то по този начин?
— Но отец Колумба ще види тези думи и ще осъзнае, че те са самата истина! — обявих аз.
И все пак вече осъзнавах всичко много добре. Нямаше смисъл да се съпротивлявам. Като ме видя така съсипан, Ниниан се облегна в стола, скръсти ръце и се взря в мен.
— От деня, в който влязох в дома ти — каза той, — аз познах твоята откровеност и доброта. Само ти си в състояние да направиш такава глупава грешка. Откажи се от нея; остави тази история веднъж завинаги! Отдай изключителния си талант на по-подходящи цели.
Целия ден и цялата нощ мислих над думите му. Опаковах внимателно книгата си и отново я дадох на Ниниан.
— Аз съм твой игумен в Донелайт — казах му. — По официално назначение. Това ще е последната заповед, която ще получиш от мен. Отнеси книгата на отец Колумба и му кажи, че съм решил да тръгна на поклонение. Не знам колко време ще трае, нито къде ще ида. Както сам разбра от книгата ми, моят живот е много дълъг. Може и никога да не се срещнем отново, но трябва да замина. Трябва да видя света. Единствено Господ знае дали някога ще се върна на това място и в Неговото лоно.
Ниниан се опита да протестира, но аз бях непреклонен. Знаеше, че така или иначе скоро трябва да тръгне за Айона, затова се опита да ме спре с думите, че нямам разрешение от Колумба да замина. Скоро обаче осъзна, че изобщо не ме е грижа за това.
И така, той най-сетне тръгна на път с охрана от петима човеци. Взе и моята книга.
Повече не я видях до онази нощ, когато Стюарт Гордън я извади на масата в своята кула в Съмърсет.
Не зная дали изобщо е стигнала до Айона.
Подозирам, че все пак е стигнала и може би е останала там много години, докато всички, които са били наясно какво представлява или са знаели кой е авторът и защо е написана, са си отишли от този свят.
Така и не разбрах дали отец Колумба я е прочел. Напуснах Донелайт в нощта след заминаването на Ниниан.
Свиках всички свещеници-талтоши в църквата и ги накарах да залостят вратите. Хората можеха да си мислят каквото щат. И наистина — това ги направи неспокойни и подозрителни.
Казах на моите свещеници, че заминавам.
Казах им, че съм изплашен.