— Те не са у дома — каза Мона. — Райън каза, че ще се приберат след два дни.
— Ами тогава от какво се страхувате?
— Не знам — извика Мона.
— Значи отиваме на Първа улица и не искам да чувам повече възражения. Там има стая за гости, нали? Ще се настаня в нея. И искам да престанете с това дрънкане. След това ще имаме възможност да си намерим безопасен дом единствено на наше разположение. Искам да видя къщата, построена от вещиците. Нима не разбирате до каква степен самата аз и съдбата ми са свързани с тази къща. Тя е предназначена да увековечи съществуването на гигантската двойна спирала. Ако се отървем от всички възпрепятстващи ясната преценка сантименталности, става очевидно, че Стела, Анта и Деидре са умрели, за да мога да се родя аз. А нелепите поетични мечти на онзи зъл дух Лашър всъщност са довели до превъплъщение, което той е бил неспособен да предвиди, но което сега е моя съдба. Аз желая силно своя живот и искам достойна позиция в него!
— Добре тогава — рече Мона. — Но ще бъдеш тиха и няма да разговаряш с охраната, нито ще вдигаш телефона.
— Точно така, начинът, по който се хвърляш към телефона, щом звънне, направо може да ме подлуди.
Мориган сви рамене.
— Не можете да разберете, че всеки ден е безкрайна серия от нововъведения за мен. Аз не съм момичето, което бях преди два дни!
Тя внезапно потръпна и изстена тихо.
— Какво ти е, какво има? — попита Мона.
— Спомени, мамо. Връхлитат ме внезапно. Моля те, включи касетофона. Знаеш ли кое е най-странното — начинът, по който някои от тях избледняват, а други — не. Сякаш това са спомените на много, много хора. Хора като мен, имам предвид. Виждам Ашлар, но през чужди очи… Долината е същата като описаната в досието на Таламаска. Донелайт. Чувам Ашлар да говори.
— Говори по-високо, за да те чувам — обади се Мери Джейн.
— Пак говори за камъните. Вече не сме в долината, а близо до река. Мъжете влачат камъните върху дървени талпи. Казвам ви, няма нищо случайно на този свят — природата е достатъчно непоследователна и изобилна, така че всичко се случва неизбежно. Това може да ви се струва нелогично на пръв поглед, но искам да кажа, че след целия този хаос, болка и съпротива от страна на вещиците, ще настъпи момент, когато това семейство ще се превърне в семейство на хора и талтоши. Обземат ме странни чувства. Трябва да ида там, да видя това място. Долината. Там каменният кръг е по-малък, но също е изграден от нас. Ашлар е осветил и двата кръга. Звездите в небето са в зимна конфигурация. Ашлар иска гъстата гора да ни закриля, да ни отделя от враждебния свят. Изморена съм. Спи ми се.
— Само не заспивай на волана — каза Мери Джейн. — Опиши ни пак този Ашлар. Винаги ли е все същият. Имам предвид и в двата кръга, в двете епохи?
— Мисля, че ще се разплача. Още чувам музиката. Трябва да потанцуваме, когато стигнем там.
— Къде?
— На Първа улица, където и да е. В долината. В равнината. Трябва да танцуваме в кръг. Ще ви покажа и ще ви изпея песните. Знаете ли? С моя народ са се случвали ужасни беди! Смъртта, страданието са станали нещо обичайно. Само най-умелите са оцелявали. Те са успявали да разберат какво представляват хората. Останалите сме слепи.
— Само той ли имаше име?
— Не, но него го познаваха всички, всички. Той привличаше като магнит чувствата на останалите. Не искам да…
— Успокой се — каза Мона. — Когато стигнем, ще напишеш всичко на спокойствие. Имаме цели два дни, преди те да се върнат.
— И коя ще бъда аз този път?
— Аз знам коя си — каза Мона. — Знаех коя си още докато беше в мен. Ти си мен самата, мен и Майкъл, и още нещо, нещо могъщо и удивително, част от всички останали вещици.
— Говори, скъпа — каза Мери Джейн. — Разкажи ни за него и останалите, които са правили малки кукли от варовик. Искам да чуя как са заравяли куклите под камъните. Помниш ли какво ни каза?
— Мисля, че да. Тези кукли имаха гърди и пениси.
— Така ли, не си го споменавала.
— Те бяха свещени. Но цялата тази болка сигурно е имала някакъв смисъл, трябва да има изкупление за нея… Искам спомените да си отидат, но не и преди да извлека всичко ценно от тях. Мери Джейн, моля те, сладурано, вземи една салфетка и ми избърши очите. Казвах го само за протокола — това е поток на съзнанието. Ние завличахме дългия камък в равнината. Всички танцуваха и пееха около него много дълго време, а после започваха да правят скеле от трупите, за да изправим камъка. Всички носеха своите кукли. Не се различаваха много — всяка кукла приличаше на останалите. Ох, спи ми се. И съм гладна. Искам да танцувам. Ашлар призовава всички към внимание.