— Мориган, престани с това — обади се Мона.
— Трябва да се успокоиш — каза Мери Джейн, приближи се предпазливо към бюрото и сложи ръце на рамената на Мориган.
— Кажи им за спомените — каза Мона. — Как ги записахме. И за онова, което виждаш.
Опитваше се да върне Мориган към разговора, да предотврати сълзите и виковете.
— Искам да ида в Донелайт, да видя равнината — каза Мориган с треперещ глас.
— Помниш ли ги?
— Да, помня как се събирахме в кръгове. Помня. Помня. Посягах към ръцете им. Помогнете ми! — извиси тя глас отново, но после запуши уста с ръка и се разрида безмълвно.
Майкъл се изправи, отиде при нея и внимателно отстрани Мери Джейн от пътя си.
— Имаш обичта ми — каза той в ухото й. — Чуваш ли? Имаш я. Имаш обичта ми и всички права, които вървят с нея.
— О, благодаря ти, Господи. — Тя се облегна на него, както Роуан правеше понякога, и заплака.
Той я погали по меката коса, по-мека и по-копринена от косата на Мона. За миг си спомни как се любиха на дивана, на пода в библиотеката. А сега това, това непредсказуемо създание.
— Аз те познавам — прошепна тя и потърка чело в гърдите му. — Познавам и твоята миризма, знам всичко, което си видял, познавам миризмата на вятъра на Либърти стрийт и как изглеждаше къщата, когато за първи път влезе в нея. Знам как я промени. Познавам видовете дървесина, инструментите и какво е да нанасяш лака, да чуваш как четката се плъзга по дървото. Знам и какво е да се давиш, да ти е студено, да те стоплят, да виждаш призраци на вещици. Те са най-страшните, най-силните, освен може би призрака на талтош. Вещици и талтош, със сигурност в теб дреме един от нас, чака да излезе, да бъде прероден, да възроди расата ни. О, мъртвите знаят всичко. Не разбирам защо не говорят. Защо той не дойде при мен, защо и другите не дойдат? Те само танцуват в спомените ми и казват неща, които имат значение за тях. Татко, татко, обичам те.
— И аз те обичам — прошепна той и притисна ръка към главата й. Усети, че е започнал да трепери.
— И ти знаеш — рече тя, като погледна към него, сълзите се стичаха по бузите й. — Ти знаеш, татко, че един ден аз ще поема контрола над всичко.
— Как така? — попита той спокойно, гърлото му се беше свило.
— Защото така трябва да стане — каза тя със същия искрен и разгорещен шепот. — Аз се уча много бързо, аз съм много силна, аз вече знам много. И когато те излязат от утробата ми, а те ще дойдат, както аз дойдох чрез мама и чрез теб, те ще имат тази сила, това знание, спомените на човеци и на талтоши. Ние се научихме от теб на амбиция. А човеците ще бягат от нас, когато разберат. Те ще бягат и светът… светът ще рухне. Не мислиш ли, татко?
Той трепереше вътрешно. Чуваше гласа на Аш. Погледна към Роуан — изражението й бе напълно безстрастно.
— Писано ни е да живеем заедно — каза той. Наведе се и докосна с устни челото на Мориган. Кожата й миришеше на бебе — свежо и сладко. — Всички млади мечтаят да управляват, да доминират. А тираните в историята са все хора, които не са успели да пораснат — каза той. — Но ти ще пораснеш. Ще научиш всичко, което ще можем да ти дадем.
— Да бе, това ще е голяма работа — обади се Мери Джейн и скръсти ръце.
Той се втренчи в нея, изумен от грубостта й, и от начина, по който тя се изсмя и поклати глава. Погледна и към Роуан — очите й отново бяха зачервени и тъжни, тя се извърна леко встрани и се втренчи в странната си дъщеря, а после в Мона. Той не видя шок и изненада единствено на лицето на Мона — видя страх, премерен, контролиран страх.
— Сега Мейфеър са моето семейство — прошепна Мориган. — Семейство на ходещи бебета, нима не разбирате?
Всички най-могъщи трябва да се съберат. Компютърните файлове трябва да бъдат прегледани. Всички, които носят необходимите гени, трябва да се съвкупят веднага. Докато съотношението между талтоши и хора в рода не се изравни, поне дотолкова. А после ще живеем заедно… Мамо, аз трябва да поработя. Трябва да прегледам отново файловете в компютъра.
— Я сядай — обади се Мери Джейн.
Мориган се втренчи право в Роуан и попита:
— Какво мислиш и чувстваш?
— Трябва да се научиш да живееш като нас и може би някой ден ще разбереш, че това е твоят начин. В нашия свят никой не е принуждаван да се съвкупява. Никой не се бори за изравняване на числеността. Но ти ще разбереш това. Ние ще те учим и ти ще учиш нас.