Джуджето се засмя.
— Наричам го с пълното му име, за да го накарам да ме слуша по-внимателно — рече то.
Високият не отговори. Топлеше ръцете си на огъня; така разперени, пръстите му изглеждаха поразени от болест.
— Боли ви, нали? — попита мъжът и се извърна от огъня.
— Да, извинете ме, че ми е проличало. Раната е в рамото ми и всяко движение ми причинява болка. Ще позволите ли да се изтегна на дивана? Не мислете, че ми се спи. Съвсем бодър съм. Ще ми кажете ли кой сте всъщност?
— Нали ви казах? — учуди се високият. — По-добре говорете вие. Какво се случи с вас?
— Юри, нали ти казах — обади се джуджето нетърпеливо, но все пак добродушно, — това е най-старият ми приятел на този свят. Казах ти, че той познава Таламаска. Знае повече за нея от всяко друго живо същество. Моля те, довери му се. Кажи му каквото иска да знае.
— Вярвам ти — каза Юри. — Но защо да му разказвам за преживелиците си? Какво ще стори, ако е наясно с тях?
— Ще ти помогна, разбира се — бавно каза високият и леко кимна. — Самюъл ми каза, че хората от Таламаска са се опитали да те убият. Много ми е трудно да го повярвам. Винаги съм обичал този орден по свой си начин. Пазех се от него, както от всичко, което би могло да ме откъсне от света. Но хората от Таламаска рядко са били мои врагове… или поне не за дълго. Кой се опита да те нарани? Сигурен ли си, че са били от ордена?
— Не, не съм — отвърна Юри. — Ето какво се случи, накратко. Аз бях сираче и Таламаска ме прие. Аарън Лайтнър ме въведе в ордена. Самюъл знае за кого говоря.
— Аз също — рече високият.
— Цял живот съм служил на ордена, най-вече пътувах, изпълнявах задачи, които сам не разбирах напълно. Неусетно клетвата ми за вярност към ордена се превърна в клетва за вярност към Аарън Лайтнър. Когато той замина за Ню Орлиънс да разследва семейство вещици, всичко изведнъж тръгна на зле. Семейството се нарича Мейфеър, потомствени вещици. Прочетох историята им в старите досиета на ордена, преди да ми бъде отказан достъп до тях. Именно Роуан Мейфеър роди талтоша.
— А кой или какво е бащата? — попита високият.
— Бащата е човек.
— Смъртен човек? Сигурен ли си?
— Абсолютно, но има и други подробности. От много, много поколения това семейство е в общение с един дух — и добър, и зъл. Този дух се всели в детето в утробата на Роуан Мейфеър и така предизвика неестественото му раждане. Талтошът се появил напълно развит от утробата на жената, но с душата на онзи дух. В семейството наричаха това същество Лашър. Не знам да е имал друго име. Сега то е мъртво, както вече ви казах.
Високият изглеждаше искрено смаян. Той кимна леко и тръгна към близкия фотьойл. Седна и се извърна вежливо към Юри, кръстоса дългите си крака също като него. Стоеше много изправен, сякаш изобщо не се смущаваше от ръста си.
— От две вещици! — каза високият шепнешком.
— Абсолютно — отвърна Юри.
— Как така абсолютно. Какво имате предвид?
— Има генетични доказателства, много доказателства. Таламаска също разполага с тях. Това семейство вещици носи необичаен набор от гени в множеството разклонения на рода. Гени на талтош, които при обичайни обстоятелства никога не са били отключвани, но в този случай — чрез вещерство или обсебване — те явно са проработили и се е родил талтош.
Високият се усмихна. Това изненада Юри, защото тази усмивка озари лицето му с някаква благост и чисто удоволствие.
— И вие говорите като хората от Таламаска — рече високият. — Като свещеника в Рим. Говорите, сякаш не сте рожба на нова епоха.
— Е, обучавал съм се по латински документи, написани предимно от тях — отвърна Юри. — Тяхната история на това същество започва още в шестнайсети век. Прочетох я цялата, заедно с историята на семейството — то е натрупало голямо богатство и мощ, благодарение именно на този дух Лашър. Чел съм стотици подобни досиета.
— Нима?
— Е, не истории за талтоши — отвърна Юри, — ако за това питате. Дори не бях чувал тази дума, преди да ида в Ню Орлиънс — и преди двама членове на ордена да бъдат убити там, докато се опитваха да освободят този талтош, този Лашър от човека, който искаше да го убие. Но за това не мога да разкажа.
— Защо? Искам да знам кой го уби.
— Когато ви опозная по-добре, когато отвърнете на откровеността ми с откровеност.