— Никога не сме говорили подобно нещо.
— Нека ти напомня — продължи Томи монотонно, — че ние трябваше да лишим Юри и Аарън от възможността да се намесят и да изличим всички доказателства за раждането на талтош в семейство Мейфеър. А как да бъде постигнато това по друг начин? Стюарт, ние няма защо да се срамуваме от действията си. Целта ни прави всичко останало крайно незначително.
Марклин отчаяно се опита да потисне въздишката си на облекчение.
Стюарт гледаше ту него, ту Томи, ту бледите вълнисти хълмове. Накрая вдигна очи към върха на Гластънбъри Тор. Обърна им гръб и сведе глава, сякаш се молеше на някое свое лично божество.
Марклин се приближи към него и много колебливо положи ръце на раменете му. Вече бе доста по-висок от Стюарт, който се бе смалил с остаряването. Марклин се наведе към ухото му и прошепна:
— Стюарт, жребият бе хвърлен, когато се отървахме от учените. Няма връщане назад. А лекарят…
— Не — прошепна Стюарт и поклати глава. Очите му бяха присвити и втренчени във върха. — За смъртта на тези хора можеше да бъде обвинен самият талтош, не разбирате ли? В това се криеше цялата прелест. Талтошът анулира смъртта на двамата мъже, които можеха да се възползват от разкритията, до които имаха достъп!
— Стюарт — каза Марк, като мислено отбеляза, че старецът не се опитва да се отдръпне от леката му прегръдка. — Трябва да разбереш, че Аарън стана наш враг, когато се превърна и в официален враг на Таламаска.
— Враг ли? Аарън никога не е бил враг на Таламаска. Вашето фалшиво отлъчване разби сърцето му.
— Стюарт — замоли се Марклин, — сега вече зная, че това отлъчване беше грешка, но единствената ни грешка.
— Нямахме избор — каза спокойно Томи. — Иначе рискувахме да бъдем разкрити всеки момент. Сторих каквото трябваше и то с пълното убеждение, че съм прав. Не можех да продължавам да водя онази фалшива кореспонденция между Старшите и Аарън. Идваше ми твърде много.
— Признавам, че беше грешка — рече Марклин. — Единствено лоялността към ордена можеше да накара Аарън да мълчи за всичко, което бе видял или заподозрял. Но ако сме сторили грешка, сторили сме я заедно, Стюарт. Трябваше да премахнем Аарън и Юри Стефано. Трябваше да затегнем хватката си, да продължим играта по-умело.
— Играта и без това бе твърде сложна — каза Стюарт. — Предупреждавам ви. Томи, ела насам. Предупреждавам и двама ви! Не предприемайте нищо срещу семейство Мейфеър. Вече направихте достатъчно. Унищожихте най-прекрасния човек, когото познавам, и то за такава нищожна цел, че небесата със сигурност ще стоварят върху ви отмъщението си. Но заради онова, което още ни свързва, не предприемайте нищо срещу семейството!
— Опасявам се, че вече го сторихме — каза Томи с обичайния си практичен маниер. — Аарън Лайтнър наскоро се ожени за Беатрис Мейфеър. Освен това бе станал доста близък с Майкъл Къри — както и с останалите от семейството — така че и да не се бе оженил, нещата щяха да са същите. Все пак тази женитба скрепи отношенията му с Мейфеър още повече, създаде свещена връзка. Той се превърна в един от тях.
— Моли се да грешиш — каза Стюарт. — Моли се да грешиш, за бога! Навлечеш ли си гнева на вещиците Мейфеър, и Господ не може да ти помогне.
— Стюарт, нека помислим какво трябва да направим сега — каза Марклин. — Нека слезем от хълма и се приберем в хотела.
— Никога. Там могат да ни чуят! Никога.
— Стюарт, заведи ни при Теса. Нека поговорим там — настоя Марклин. Това бе ключов момент и той го знаеше. Щеше му се да не бе произнасял името на Теса, не още. Щеше му се да не бе избързвал толкова.
Стюарт се вгледа в тях със същото порицание и отвращение. Томи стоеше непоклатим, със сключени пред тялото ръце. Твърдата яка на палтото му бе вдигната, за да прикрива устата, и сега се виждаха само неговите равнодушни, спокойни очи.
Марклин обаче бе разстроен почти до сълзи, или поне така си мислеше. Всъщност не помнеше някога да е плакал.
— Може би не е сега моментът да я видим — рече той, нетърпелив да поправи грешката си.
— Може би никога вече няма да я видите — каза Стюарт тихо, очите му бяха разширени и замислени.
— Не говориш сериозно — рече Марк.
— Ако ви заведа при Теса, какво ще ви спре да ликвидирате и мен?
— Стюарт, не говори така. Как може да ти хрумне подобно нещо? Ние не сме безбожници. Просто сме отдадени на обща цел. Аарън трябваше да умре. Юри също. Той и без това не беше истински член на ордена. Напусна така лесно и бързо!