— Да, но и вие никога не сте били истински членове, нали? — попита Стюарт. Вече звучеше по-твърдо.
— Ние сме отдадени на теб и винаги сме били — каза Марклин. — Стюарт, губим ценно време. Добре, не ни води при Теса. Това няма да разклати вярата ни в нея. Ще продължим напред към целта. Не можем да постъпим другояче.
— И каква е сега целта ни? — попита Стюарт. — Лашър вече го няма, сякаш никога не е съществувал! Или се съмнявате в думите на човека, който преследва Юри по суша и море, за да го застреля?
— Лашър вече е недостижим за нас — каза Томи. — Мисля, че всички сме наясно с това. Думите на Ланцинг не могат да се интерпретират по друг начин. Но Теса е в ръцете ти — истинска, както в деня, когато си я открил.
Стюарт поклати глава.
— Теса е истинска и сама, както винаги. Съюзът няма да се осъществи, а аз ще затворя очи, без да видя чудото.
— Стюарт, още има надежда — каза Марклин. — Семейството, вещиците Мейфеър.
— Да — извика Стюарт, като че не можеше да контролира гласа си. — Ударите ли ги, те ще ви унищожат! Забравяте какво ви предупредих в самото начало. Вещиците Мейфеър винаги побеждават враговете си. Винаги! Ако не поотделно, то заедно — като семейство.
Замълчаха за момент.
— Теб няма ли да те убият, Стюарт? — попита Томи. — Нима няма да убият и трима ни?
Стюарт бе напълно отчаян. Белите му коси се развяваха на вятъра като рошавите кичури на пияница. Той сведе поглед към земята под краката си, закривеният му нос лъщеше, сякаш бе гол хрущял. Приличаше на орел, но не и на старец.
Марклин се притесни за него заради силния вятър. Очите на Стюарт бяха зачервени и насълзени. Сините венички по слепоочията му ясно личаха. Стюарт трепереше.
— Да, прав си, Томи — рече той. — Мейфеър ще унищожат и трима ни. Защо не? — Той погледна право към Марклин. — И каква е най-голямата загуба за мен? Аарън ли? Съюзът между женски и мъжки талтош? Веригата от спомени, която се надявахме да разчетем брънка по брънка до самото начало? Или това, че и двамата сте вече прокълнати заради онова, което сторихте? И аз ви изгубих. Нека Мейфеър ни унищожат и тримата, да, това ще бъде справедливо.
— Не, не ми трябва справедливост — каза Томи. — Стюарт, не можеш да се обърнеш против нас.
— Не, не можеш — настоя и Марклин. — Не можеш да искаш поражението ни. Вещиците могат да родят нов талтош.
— Кога? След триста години или утре? — попита Стюарт.
— Послушай ме, моля те — каза Марклин. — Духът на Лашър притежаваше познание за това какво представлява той, какво може да бъде и какво се е случило с гените на Роуан Мейфеър и Майкъл Къри под неговата намеса, за да изпълни целта си. Сега ние разполагаме с това знание — какво представлява той, какво е бил преди, и какво може да постигне. Вещиците също! За първи път те знаят за съществуването на гигантската спирала. И тяхното знание е също толкова могъщо като това на Лашър.
Стюарт не отговори. Явно не се бе сещал за това. Вгледа се продължително в Марклин. После попита:
— Наистина ли го вярваш?
— Всъщност тяхното знание е дори по-могъщо — обади се Томи. — Телекинетичната намеса, която са способни да осъществят по време на раждане, не бива да се подценява.
— Учен както винаги — каза Марклин с триумфална усмивка. Вълната явно се обръщаше. Чувстваше го, виждаше го в очите на Стюарт.
— Не бива да забравяме, че духът бе объркан и непохватен. Вещиците само спечелиха от това, дори и най-наивните и неефективните сред тях.
— Това са само предположения, Томи.
— Стюарт — примоли се Марклин. — Вече стигнахме твърде далече!
— За да се отклоним от пътя — добави Томи. — Постиженията ни досега не бива да се подценяват. Ние се уверихме в преражданията на талтошите и ако успеем да се доберем до записки на Аарън преди смъртта му, може да намерим доказателства за онова, което подозираме — че не става дума за въплъщаване, а за прераждане.
— Зная какво сме постигнали — рече Стюарт. — И доброто, и лошото. Не е нужно да ми обясняваш, Томи.
— Само за да изясня нещата — отвърна Томи. — Има вещици, които знаят не само старите тайни, но и вече вярват в самото физическо чудо. Надали ще ни се удадат по-интересни възможности.
— Стюарт, довери ни се отново — каза Марклин.