Стюарт ги погледна. В очите му се появи старата искра — любовта.
— Стюарт — продължи Марклин, — убийството е вече факт. Свършено е. Нашите помощници ще бъдат отделени постепенно, без да узнаят целия план.
— А Ланцинг? Той сигурно знае всичко.
— Той беше наемник — каза Марклин. — Никога не е разбирал за какво всъщност става дума. Освен това е мъртъв.
— Не го убихме ние — обади се Томи почти нехайно. — Намериха част от останките му в пропастта при Донелайт. С пушката му е стреляно два пъти.
— Част от останките ли? — учуди се Стюарт.
Томи сви рамене.
— Казаха, че е станал плячка на диви животни.
— Но тогава не можем да сме сигурни, че е убил Юри.
— Юри не се е върнал в хотела — каза Томи. — Вещите му още са там. Мъртъв е, Стюарт. Двата куршума са били за него. Как обаче е паднал Ланцинг, защо и дали някакво животно го е нападнало, ще си остане загадка. Но Юри Стефано вече го няма.
— Нима не разбираш? — намеси се Марклин. — Като се изключи бягството на талтоша, всичко друго мина по план. Сега можем да се оттеглим и да се концентрираме върху вещиците Мейфеър. Вече нямаме нужда от ордена. Дори и да открият вмешателството, надали ще успеят да стигнат до нас.
— Нима не се страхувате от Старшите?
— Няма причина да се страхуваме от тях — каза Томи. — Прихващането на докладите продължава да работи перфектно. Както винаги.
— Стюарт, ние се поучихме от грешките си — продължи Марклин. — Но вероятно всичко е имало защо да се случи. Не говоря в сантиментален смисъл. Виж обаче цялата картина. Всички, които ни създаваха пречки, са мъртви.
— Не бъди толкова циничен. А какво ще кажете за директора на ордена?
Томи сви рамене.
— Маркус не знае нищо. Освен че много скоро ще може да се оттегли доста забогатял. Така и не успя да подреди пъзела. Никой няма да успее. В това се крие красотата на целия план.
— Имаме нужда най-много от още няколко седмици — каза Марклин. — Просто за да се защитим.
— Не съм сигурен — рече Томи. — Най-умното сега ще е веднага да преустановим подслушването. Научихме всичко, което орденът знае за семейство Мейфеър.
— Не бързай толкова и недей да си така самоуверен! — каза Стюарт. — А какво ще стане, когато твоите фалшиви кореспонденции бъдат разкрити?
— Имаш предвид нашите фалшиви кореспонденции? — отбеляза Томи. — В най-лошия случай ще настъпи малко объркване, дори може да се проведе разследване. Никой обаче няма да успее да проследи нито писмата, нито подслушването на разговорите до нас. Ето защо е много важно да си останем верни послушници в ордена и да не събуждаме подозрения.
Томи погледна за миг Марклин. Да, нещата потръгваха. Стюарт се държеше съвсем различно. Отново даваше нареждания… е, почти.
— Всичко стана по електронен път — каза Томи. — Няма никакво физическо доказателство, освен няколко купчини папки в апартамента ми в „Риджънт парк“. Само ние тримата знаем за тях.
— Стюарт, имаме нужда от водачеството ти! — обади се Марклин. — Сега навлизаме в най-вълнуващата фаза.
— Замълчете! Нека ви погледам, нека помисля.
— Моля те, Стюарт — настоя Марклин. — Виж ни, ние сме смели и млади, млади и глупави вероятно, но пък не ни липсва кураж.
— Марк иска да каже — намеси се Томи, — че позициите ни сега са по-добри, отколкото сме очаквали. Ланцинг застреля Юри, после самият той загина. Столов и Норган ги няма. Те и без това бяха някакво недоразумение и знаеха твърде много. Мъжете, наети да убият останалите, не знаят за нас. А ние сме тук, където започна всичко, в Гластънбъри.
— И Теса е в ръцете ти. За нея знаем само ние тримата.
— Красиви слова — прошепна Стюарт. — Ето какво ми пробутвате сега, красиви слова.
— Поезията е истина, Стюарт — каза Марклин. — Тя е върховната истина, а красноречието е нейният атрибут.
Замълчаха. Марклин трябваше да помогне на Стюарт да слезе от хълма. Той го прихвана през кръста и с голямо облекчение установи, че не среща съпротива.
— Да слизаме, Стюарт — каза Марклин. — Да идем да вечеряме. Измръзнахме и сме гладни.
— Ако можехме да върнем нещата назад — каза Томи, — щяхме да постъпим иначе. Нямаше нужда да убиваме, но понякога това е твърде голямо предизвикателство — да постигнеш целта, без да нараниш никого.
Стюарт изглеждаше потънал в мисли, затова погледна Томи само за миг. Вятърът отново се надигна, беше пронизителен. Марклин потрепери. Щом на него му бе така студено, как ли се чувстваше Стюарт? Трябваше да се приберат в хотела. Трябваше да вечерят заедно.