Марклин се взираше гневно в двамата ядосани и уплашени млади мъже. „Идиоти, идиоти. Надявам се да обвинят и вашите хленчещи събратя за всичко. Надявам се да ви отлъчат.“ Той се обърна и тръгна по скритото стълбище.
Дългият проход завиваше, преди да свърши пред малка врата. Тя се отваряше директно към паркинга, както Марклин очакваше. Дори не я бе забелязвал преди! Имаше толкова много врати. Няколко плочки водеха през ливадата към гаража.
Хукна напред, но знаеше, че е безполезно. Когато стигна до колите, пазачът стана.
— Помолиха всички да стоят вътре, докато не свърши срещата, сър.
— Стюарт Гордън служебна кола ли взе?
— Не, сър, неговата собствена. Но заповяда никой да не излиза без изрично разрешение.
— Сигурен съм! — рече Марклин яростно. Тръгна право към собствения си ролс-ройс и тръшна вратата пред пазача, който го последва. Излетя на скорост от гаража. На магистралата веднага ускори. Но Стюарт бе далече напред. Та той дори не знаеше дали е тръгнал по магистралата — дали се е запътил към Теса, или към Юри.
— Томи, имам нужда от теб — извика Марклин. Посегна към телефона в колата и набра с палец номера на „Риджънт парк“.
Никой не отговори.
Томи може би бе откачил всички линии. О, защо не бяха се сетили да си уговорят среща в Лондон? Със сигурност Томи бе осъзнал тази грешка. Със сигурност щеше да го чака там.
Стресна го клаксон. Той затвори телефона и започна да следи пътя. Натисна газта и задмина камиона отпред.
Тринайсет
Апартаментът беше в „Белгрейвия“, недалече от Бъкингамския дворец. Беше обзаведен с всичко необходимо. Мебели в стил „Крал Джордж“, изобилие от бял мрамор, меки отсенки на прасковено, лимонено и бледорозово. Цял екип от обслужващ персонал бе тук — ефективни на вид мъже и жени, изпратени да свържат факса, компютъра и телефоните.
Първо се увери, че Самюъл, който бе почти в безсъзнание, е настанен в леглото в най-голямата спалня. После отиде в офиса и се настани зад бюрото, за да прочете бързо вестниците и да разбере всичко за убийството извън Лондон. За мъжа, който бе задушен от непознат убиец.
В статиите не се споменаваше нищо за ръста на непознатия. Странно. Нима от Таламаска бяха решили да запазят това в тайна? Защо?
„Юри със сигурност е видял това“, помисли си той. Ако изобщо е в добро състояние. Но пък как да разбере в какво състояние е Юри?
От Ню Йорк редовно идваха съобщения. Да, трябваше да се погрижи за всичко това. Не биваше да си въобразява, че компанията може да функционира без него някой ден.
Младата Лесли, която като че никога не спеше, направо сияеше, докато го чакаше с още няколко страници, получени от сътрудниците. Сложи ги до него.
— Линиите са свързани, сър — каза тя. — Нещо друго?
— Скъпа моя — каза той. — Моля те, погрижи се да приготвят голяма пържола за Самюъл. Ще е гладен като мечка, когато отвори очи.
Вече набираше по директната линия номера на Ремик в Ню Йорк, докато говореше с нея.
— Вижте дали колата и шофьорът са готови, ако имам нужда от тях. Напълни хладилниците с прясно мляко и ми купи няколко вида крема сирене. Също така най-добрият камембер, бри и всичко, което успееш да откриеш. Но трябва да изпратиш някой друг. Имам нужда от теб. Кажи ми незабавно, ако от „Кларидж“ се обадят с някакво съобщение. Ако не се обадят, ти звъни на всеки час, разбра ли?
— Да, мистър Аш! — каза тя ревностно и веднага започна да пише нарежданията в бележника си, който държеше само на два инча от очите си. След миг излезе.
Но пък той я виждаше да тича насам-натам с неукротима енергия всеки път щом вдигнеше очи от бюрото.
В три часа тя пак се приближи до бюрото му, въодушевена като ученичка.
— От „Кларидж“ казаха, че искат да говорят лично с вас. На втора линия.
— Извини ме — каза той, доволен, че тя веднага се оттегли. Взе слушалката и каза: — Да, Ашлар е, от „Кларидж“ ли се обаждате?
— Не. Обажда се Роуан Мейфеър. Взех номера ви от „Кларидж“ преди пет минути. Казаха, че сте напуснали тази сутрин. Юри е с мен. Той се страхува от вас, но аз искам да поговорим. Трябва да се видим. Знаете ли коя съм?
— Разбира се, Роуан Мейфеър — каза той тихо. — Ще ми кажете ли къде да се срещнем? Юри добре ли е?
— Първо ми кажете защо искате да се срещнете с мен. Какво точно искате?
— В Таламаска има предателски заговор — каза той. — Миналата нощ убих директора на ордена. — Тя не отговори. — Той участваше в заговора. Заговорът е свързан със семейство Мейфеър. Искам да възстановя реда в Таламаска, защото искам орденът да съществува и защото съм дал обет, че винаги ще се грижа за него. Роуан Мейфеър, знаете ли дали Юри е в опасност? Знаете ли, че този заговор е пряка заплаха за живота му?