— Господи, ухае невероятно — рече Мери Джейн. — Не исках да ти чета мислите, извинявай.
— Не ми пука, няма значение. Нали и двете знаем, че е лесно да се объркаш и да се получи недоразумение.
— О, абсолютно — потвърди Мери Джейн.
После погледна отново към Мона така, както я бе погледнала горе на верандата. Седяха точно една срещу друга, както Мона бе седяла с Роуан. Само че сега бяха с разменени места. Мери Джейн се загледа в сребърната вилица и внезапно замръзна, присви очи и погледна Мона.
— Какво има? — попита я Мона. — Гледаш ме като че има нещо лошо.
— Всички те гледат, щом си бременна, нали така?
— Знам, но ти ме гледаш по-странно. Другите ме гледат някак любящо и дори с апробация, но ти…
— Какво е апробация?
— Одобрение — обясни Мона.
— Трябва да се образовам малко — поклати глава Мери Джейн и остави вилицата. — Какъв е този мотив на среброто?
— Сър Кристофър — каза Мона.
— Мислиш ли, че е късно да стана начетена?
— Не, ти си много умна и можеш да наваксаш. Освен това вече си образована. Само че по различен начин. Била си на много места. А аз никога не съм носила отговорност.
— Аха, наистина искам да съм си аз. Нали знаеш, че убих човек? Бутнах го през един пожарен изход в Сан Франциско. Той прелетя цели четири етажа надолу и си разби главата в паважа.
— Но защо го направи?
— Ами опитваше се да ме нарани. Би ми хероин, опита се да ме изнасили и искаше да станем любовници. Беше гаден сутеньор. Блъснах го от аварийния изход.
— Преследваха ли те?
— Не — поклати глава Мери Джейн. — На никого не съм казвала за този случай.
— И аз не бих — отбеляза Мона. — Но подобна сила не е нещо необичайно в това семейство. Как мислиш, колко ли момичета са се отървали от този сутеньор?
Еужения им сервираше, без да им обръща внимание. Телешкото изглеждаше добре — кафеникаво и сочно, с лек винен сос.
Мери Джейн кимна.
— О, нито една. Идиотки.
Еужения постави пред тях студена салата от картофи и грах със зехтин и чесън, още един от специалитетите на Майкъл Къри. После пльосна една лъжица от нея в чинията на Мери Джейн.
— Имаме ли още мляко? — попита Мона. — Какво ще пиеш, Мери Джейн?
— Една кока-кола, ако обичаш, Еужения. Разбира се, мога да си взема и сама.
Еужения се вбеси от това предложение, особено от езика на непозната братовчедка, която изглеждаше доста невъзпитана. Донесе кутийка кола и лед.
— Яж, Мона Мейфеър! — нареди старицата и й наля мляко от кутията. — Хайде, яж.
Месото имаше ужасен вкус за Мона и тя не разбираше защо. Обичаше месо, но още щом го поставиха на масата, й се догади. „Вероятно е нормално“, помисли си. „Това потвърждава, че не съм в толкова напреднала бременност.“ Анели каза, че ще се чувства така около шестата седмица. Но това бе преди да обяви, че бебето е чудовище на три месеца.
Мона наведе глава. Завладяваха я бледи спомени от съня; много натрапчиви и пълни с асоциации, които обаче се отдалечаваха със скоростта на светлината, опиташе ли се да ги осмисли.
Седна назад и бавно изпи млякото.
— Остави кутията тук — рече на Еужения, която кръжеше около нея, сбръчкана и сериозна, и често поглеждаше към недокоснатата храна в чинията й.
— Тя яде онова, от което има нужда, нали така? — обади се Мери Джейн.
Сладурана. Вече опустошаваше телешкото и шумно забождаше парченцата гъби и лук с вилицата си. Накрая Еужения бавно излезе от стаята.
— Искаш ли и моята порция? — попита Мона. — Вземи я. — И бутна чинията си към Мери Джейн. — Не съм я докоснала.
— Сигурна ли си, че не я искаш?
— Гади ми се от нея. — Тя си сипа още прясно мляко. Странно, помисли си, никога не съм обичала толкова мляко, вероятно защото хладилникът у дома не може да го охлади така. Но явно това се бе променило. Всичко се променяше.
— Така ли, как? — попита Мери Джейн с леко разширени очи. После изгълта цялата кола. — Може ли да стана и да си взема още една?
— Да — отвърна Мона.
Мери Джейн заподскача към хладилника. Роклята й се развяваше като на малко момиченце. Краката й изглеждаха много красиви на високите токчета, въпреки че бяха красиви и онзи ден, когато бе на равни обувки.
Тя се върна на масата и започна да опустошава порцията на Мона. Еужения надникна през вратата на помещението за прислугата.