Мери Джейн се вгледа лакомо в последната тънка самотна филийка бял хляб.
— Вземи я — каза Мона.
— Сигурна ли си?
— Естествено.
Мери Джейн я грабна, разкъса я по средата и започна да навива мекия хляб на топче.
— Ох, много го обичам така. Когато бях малка, изяждах цял самун, като навия така средичката.
— Ами кората?
— И нея я навивах — отвърна тя и носталгично заклати глава. — Навивах всичко.
— Еха. Знаеш ли, ти наистина си готина. Ти си най-вълнуващата комбинация от шаблонно и мистериозно, която съм срещала.
— Ето, пак опитваш да се изтъкнеш — каза Мери Джейн, — но знам, че не искаш да ме обидиш, просто ме дразниш, нали? Знаеш ли, че ако „шаблонно“ започваше с „б“, щях да знам какво значи?
— Нима? Защо?
— Защото съм стигнала до буква „б“ в речника — каза Мери Джейн. — Образовам се по няколко начина. Ще ми се да знам какво мислиш за това. Знаеш ли, купих си речник, напечатан много едро. Като за стари късогледи дами. Изрязах думите с „б“, всяка с определението й, после ги направих на топчета… Пак топчета, нали — засмя се тя.
— Да, забелязах — каза Мона. — Ние малките момичета много обичаме топчета, а?
Мери Джейн направо се преви от смях.
— О, това надмина очакванията ми — каза Мона. — Момичетата в училище оценяваха хумора ми, но никой в семейството не се смее на шегите ми.
— Ама те наистина са смешни — каза Мери Джейн. — Защото си гений. Предполагам, че има два вида гении — с чувство за хумор и без чувство за хумор.
— А какво става с тези думи с „б“, изрязани и направени на топчета?
— Ами слагам ги в една шапка. Като за теглене на чоп.
— Аха.
— После ги вадя едно по едно. Ако е дума, която вече никой не използва, като „благовиден“, просто я изхвърлям. Но ако е хубава, като „благодатен“, я оставям. Така ги запомням.
— Хм, това звучи като доста добър метод. Предполагам, че запомняш думите, които харесваш.
— Ами да, но всъщност запомням почти всичко. Нали съм много умна. — Мери Джейн лапна още едно хлебно топче и започна да разтрошава кората.
— Нима помниш дори значението на „благовиден“?
— Да, „приемлив, миловиден“ — отвърна Мери Джейн и загриза от коричката.
— Знаеш ли, Мери Джейн — каза Мона, — в тази къща има много хляб. Можеш да си вземеш колкото искаш. Там, точно зад плота има цял самун. Ще го донеса.
— Седни! Ти си бременна, аз ще го донеса! — обяви Мери Джейн, скочи веднага и посегна за хляба. Хвана го за найлоновата опаковка и го плесна на масата.
— А искаш ли масло? Там е.
— Не, свикнала съм да го ям без масло, за да пестя пари. Не ми се иска да отвиквам сега, защото тогава ще ми липсва и хлябът няма да ми се услажда толкова. — Тя извади една филийка и откъсна средата.
— Работата е там — продължи Мери Джейн, — че ще забравя думата „благовиден“, ако не я използвам, но пък ще използвам „благодатен“ и няма да я забравя.
— Ясно. А защо ме гледаш така? — Мери Джейн не отговори. Облиза устни, откъсна малко мека средичка и я изяде. — Не си забравила значи за какво говорихме?
— Не съм. А какво мислиш за бебето си? — попита Мери Джейн, като този път изглеждаше притеснена и някак готова да я защити, или поне да бъде съпричастна.
— Май може нещо да не му е наред.
— Аха — кимна Мери Джейн. — Така си мисля и аз.
— Не, няма да е някакъв гигант — каза Мона, макар че с всяка дума й ставаше все по-трудно да продължи. — Не че ще е някакво чудовище. Но може би ще му има нещо, може гените да са се комбинирали и… нещо няма да е наред.
Тя си пое дълбоко дъх. Това вероятно бе най-силната душевна болка, която бе изпитвала. Цял живот се бе тревожила за хиляди неща — за майка си, за баща си, за Древната Евелин, за хората, които обичаше. Познаваше тъгата, особено напоследък. Но това притеснение за бебето бе съвсем различно; то събуждаше страх, който прерастваше в агония. Отново постави ръка на корема си и прошепна: „Мориган“.
Нещо в нея се размърда и тя сведе поглед надолу.
— Какво има? — попита Мери Джейн.
— Твърде много се тревожа. Не е ли нормално да се страхуваш, че нещо с бебето няма да е наред?
— Разбира се, нормално е — отвърна Мери Джейн. — Но пък в това семейство има много хора с допълнителните гени, а те не са родили ужасни деформирани деца, нали? Нали си виждала документите от изследванията?