— Игор! — изкрещях.
Понечих да отворя вратата, но пазителят се беше пресегнал от шофьорското място и сграбчи ръката ми, сякаш беше предвидил какво щях да направя.
— Не! Пусни ме!
— Ксения, стой в колата! — заповяда ми. — Стой в колата и не мърдай оттук!
Той погледна колебливо към Зоя сякаш не знаеше какво да стори. Не искаше да ни напусне, но не можеше да остави кръвожадния да убие Игор.
— Пази я. Заключи вратите!
Аз опрях длани в прозореца на колата и се опитах да видя какво се случва. Казимов нападна кръвожадния и го отблъсна. Във въздуха проблесна острие. Беше извадил нещо подобно на кинжал. Замахна, но кръвожадният избегна удара му. Беше оголил кучешките си зъби и се движеше плавно, готов да нападне. Пазителят се приближи с един скок към него и отново замахна, но вампирът блокира атаката и изби оръжието от ръцете му. Вкопчи се в него и се стовариха на земята. Не можех да различа кой надделяваше, телата им се преплитаха ловко с движенията на хищници.
Съзрях Игор да приближава. Беше с гръб към мен, но можех да доловя силата, която излъчваше. Тялото му, изтъкано от мускули, се извиси над двамата и само с едно движение изтласка кръвожадния. Сега бяха двама на един. Игор не дочака атаката му. Нахвърли се срещу него и стовари удара си в лицето му. Вампирът изгуби равновесие и падна в краката му. Игор се пресегна към кинжала си, мускулите на ръцете и на гърба му се изпънаха, на лицето му падна познатата черна сянка. С един замах отряза главата му. Кръвта бликна като фонтан. Наблюдавах сцената със затаен дъх и издишах шумно чак когато се обърна. Той улови погледа ми и ме погледна ядно.
— Тръгвай, по дяволите! — замахна гневно напред. — Не спирай докато не стигнеш Палатата!
Преместих се на предната седалка и трескаво заопипвах с пръсти ключовете в стартера. Тъкмо щях да завъртя ключа, когато един оглушителен трясък от лявата ми страна ме накара да замръзна. Очите ми срещнаха тези на кръвожадния. Онзи кръвожаден. Сърцето ми заби като лудо и кръвта се отдръпна от лицето ми. Той се пресегна през счупения прозорец и ме улови за косата. Отключи вратата и ме изтика навън. В последния момент погледнах към Игор. Заедно с другия пазител бяха заобиколени от поне седем или осем кръвожадни, подредени в кръг. Обикаляха около тях като хищници, дебнещи плячката си. Другите двама пазители се биеха с още поне петима. Нямахме никакъв шанс.
Всичко след това се случи като на забавен каданс. Кръвожадният ме просна на земята и ме повлече към останалите вампири. Аз крещях от болка. Кожата ми се раздираше в камъните, а главата ми пулсираше като подпалена. Подмина Игор и останалите си „колеги“. Цареше пълен хаос. Чух виковете и ръмженето им. Чувах и ударите им. Игор се биеше едновременно с четирима. Кръвожадният ме хвърли пред себе си и просъска:
— Нямаш представа колко много ще съжаляваш по-късно, че извика тези пазители.
Аз го изгледах кръвнишки. Лицето му се бе сгърчило от злоба.
— Изкушавам се да те убия още сега…
— Защо не го направиш тогава, боклук скапан? — изкрещях. — Направи го!
— Откъде тази самоувереност у една малка вестителка? — набере се над мен. — Не, Ксения, имаме много работа преди отново да ме замолиш да те убия.
Той направи крачка напред и в този момент видях ножа. Лежеше близо до ръката ми, избит от хватката на някой от пазителите. Ако можех само да се пресегна…
— Значи искаш да ме оставиш за по-късно, така ли? — просъсках. — Не се ли притесняваш, че някой от гнусните ти приятелчета ще те изпревари?
На лицето му плъзна лукава усмивка. Очите му светнаха като ледена стомана.
— Достатъчно удоволствие ще бъде просто да те накарам да млъкнеш. Засега — каза и скочи.
Пръстите ми напипаха ножа. Грабнах го в последния момент и замахнах към вампира. Той го избегна на косъм, но гневът му кипна.
— Какво си въобразяваш, че можеш да направиш с това?
Хвана главата ми и ме блъсна в земята. Челото ми отекна в прерязваща болка от удара, но не изпусках ножа. Той се нахвърли върху мен и в същия момент го прободох. Камата потъна дълбоко в гърдите му. Очите му спряха върху моите, а устата му зина стъписано. Натиснах кинжала по-навътре с последно усилие. Не бях улучила сърцето му. Все още дишаше. Трябваше да побягна. Но не можех да помръдна от ужас. Яростта в погледа му ме сковаваше. Той изтръгна ножа от плътта си и оголи зъби. Насочи оръжието заплашително към мен и с ниско ръмжене ме стисна за гърлото.
В този момент Игор го хвана за ръцете и го изтласка далеч. Камата падна в краката ми. Кръвожадният скочи към него и се вкопчиха в ожесточена схватка. Нанасяха си удар след удар, преплитаха груба, жестока сила, борещи се за надмощие. Сърцето ми се стегна. Не можех да гледам това. Игор беше като торнадо, помитащо всичко по пътя си, но кръвожадният не му отстъпваше по мощ. Той се пресегна настървено към него и за малко да го повали на земята. Игор обаче го издебна и с едно завъртане го приклещи под тялото си. Извади кинжала и го насочи към гърдите му. Точно преди да го забие обаче, викът на Зоя привлече вниманието му и той я потърси с очи. Вампирът се възползва от моментното му разсейване и с един тласък насочи кинжала на Игор към собствените му гърди. В този момент като насън политнах към него и яростно забих ножа си право в сърцето му. От гърдите му излезе свистене и той се отпусна безжизнено назад.