— Как ни намерихте? — попитах го, докато откарваха Зоя в спешното отделение.
Опитвах се да не мисля какво ще се случи оттук натам.
— Твоят приятел Холт. Майкъл — уточни. — Той получи видение, че сте нападнати. Каза ни къде да ви търсим — рече хладно и извърна поглед.
Спазваше дистанция.
— Видението ми се е сбъднало… — казах с разширени от изумление очи.
Той ме погледна мрачно и потисна един гневен изблик.
— Защо го направихте, Ксения? Защо излязохте навън? — запита ниско.
— Не беше умишлено, Игор — отвърнах развълнувано. — Казах на Зоя да се прибере, но тя не искаш да ме остави сама — погледнах го умолително и една сълза се отрони по бузата ми. — Не мислех, че ще се случи.
— Можеше да си мъртва! — извика и това привлече вниманието на чакащите и на някои от лекарите и сестрите.
Той прокара нервно ръка през косата си и направи няколко крачки в кръг.
— Ако Майкъл не беше получил това видение, сега щеше да си мъртва.
— Но не съм — рекох, а той ме изгледа кръвнишки.
— Не смей да казваш нищо — предупреди ме с ледени нотки в гласа. — Замълчи!
В този момент през вратата нахлуха Юри и Майкъл, съпроводени от двама пазители. Зад тях вървяха Романова и Николаевич.
— Чуй ме, Ксения — рече ми припряно. — Не казвай на никого за това, което направи.
— За какво говориш? — погледнах го объркано.
— Никой не трябва да научава, че уби кръвожадния — рече твърдо и стисна окуражително ръката ми. — Вярваш ли ми? — аз кимнах автоматично. — Не казвай нищо.
— Ксения! — Майкъл дотича до мен и ме прегърна отчаяно.
Аз изстенах от болка и Игор го отмести назад.
— Ранена е, Майкъл, не виждаш ли? — каза раздразнено.
Майкъл ме погледна разтревожено и се отмести още по-надалеч.
— Ксения, Господи! — прошепна, загубил дар слово.
Очите му шареха по кръвта и мръсотията по тялото ми и дрипата, в която се бе превърнала роклята ми.
— Добре ли си? — попита без да отмества очи от разранените ми крака.
— Добре ли ти изглежда? — рече Игор, изгубил търпение.
След миг обаче се овладя и погледът му омекна, въпреки че Майкъл продължи да го гледа засегнато.
— Ранена е. Трябваше да я приемат за преглед досега — погледнах встрани и забелязах начина, по който Юри гледаше към Игор. Сетих се за видението си и как Юри искаше да тръгне с него, но Игор не му позволи. Но какво още беше казал Юри?
— Майкъл, какво се случи? — запитах го нетърпеливо.
— Какво имаш предвид? — попита озадачен.
— С видението? Какво видя?
Игор и Майкъл се спогледаха.
— Видях, че ви нападат. Видях лицата на вампирите и улицата, на която ви държаха в капан — устните му трепереха. — Видях го как захвърли Зоя в уличния стълб, а теб влачеше по земята и кожата ти се раздираше по паважа.
— Къде е Зоя? — запита Юри.
Тялото му се бе стегнало от напрежение, а ръцете му бяха здраво стиснати в юмруци.
— В интензивното е — каза Игор.
Юри сгърчи лице от напиращите емоции.
— Ще се оправи, Юри — погледна го уверено. — Стигнахме навреме.
— Не бих казал, че сте стигнали навреме след като животът на Зоя е под въпрос — отвърна язвително и се отдалечи от нас.
Крачеше нервно и не можеше да си намери място. Аз седнах на канапето и опрях глава в коленете си.
— Това е. Няма да чакам повече — заяви Игор и ме вдигна. — Щом не може да се намери един доктор, който да дойде при теб, ние ще отидем при него.
— Ксения! — гневният вик на Романова ме стресна.
Крачеше ядосано към мен и имах чувството, че ще помете всичко по пътя си.
— Как можа? Това, че не можем да ти казваме какво да правиш, не значи, че трябва да вършиш всичко напук! Защо излезе навън? Защо напусна палатата?
— Наталия… — подех, но тя ми хвърли толкова смразяващ поглед, че думите заседнаха в гърлото ми.
— Не мога да повярвам, че съществува толкова безразсъдно момиче като теб! Къде ти беше акълът? Знаеш ли какво можеше да се… — гласът ѝ секна и тя ме погледна ужасено. Сетне извърна поглед към Игор, потресена. — Нападнали са те!
— Да — отвърнах уморено.
Светът пред очите ми започваше да се върти. Игор усети нестабилността ми и преди да се свлека на земята, ме пое в ръце и ме сложи на канапето.
— Нищо ми няма, просто ми се зави свят.
— Защо Ксения не е настанена в болницата? — извика Наталия и се огледа за някого, на когото да изкара гнева си. — Сестра! Какво си мислите, че правите? — продължаваше да мята мълнии и горкото момиче се огледа притеснено за помощ. — В чакалнята припада пациент, а вие дори не сте я прегледали още! Не ме гледайте така, а се размърдайте! Хайде! — извика и сестрата забърза към рецепцията.