Игор ме погледна съсредоточено и приближи лице към мен.
— Наистина ли ти каза това? — попита ниско, заплашително.
— Да. Предизвиквах го да говори, за да протакам нещата. А после му казах да ме убие.
Той разшири свирепо ноздри срещу мен.
— Защо, по дяволите, си му казала подобно нещо?
— За да се отдалечи от Зоя! Беше вкопчил противните си ръце в гърлото ѝ и щеше да ѝ прекърши врата! — отвърнах разпалено.
— Какво е искал от теб, Ксения?
— Не знам — рекох замислено. — Но щеше да ме отведе с него. Сигурна съм.
— Чуй ме — повдигна брадичката ми към лицето си. — Това, което се случи там, беше ужасно. Ти се държа геройски, Ксения — очите му проблеснаха срещу моите. — Беше като истински воин.
— Не е вярно — отвърнах. — Бях глупава.
— Постъпила си глупаво, че си излязла. Но това, което стори след това, беше много смело. Защитила си Зоя. Избрала си нея пред себе си.
— Аз съм виновна, че животът ѝ виси на косъм.
— Това е дело на кръвожадните — каза твърдо. — Каквото и да се случи, не обвинявай себе си.
Сълзите ми потекоха и гърлото ми се стегна. Игор се вгледа в очите ми и бавно, много бавно, прокара пръст по бузата ми. Забърса една сълза и обхвана нежно лицето ми с длани. Тръпки полазиха по гръбнака ми. Дъхът ми секна. Той продължаваше да се взира в очите ми и не ми позволяваше да отместя поглед. Пръстите му чертаеха нежно кръгове по страните ми и изразяваха цялата нежност, на която бе способен. Гледах го като хипнотизирана и повече от всичко исках да се потопя в обятията му. Исках да потъна в ръцете му и да усетя топлината на тялото му. Магията изчезна, когато отдръпна ръката си от мен и я положи на коляното си. Усетих, че се напрегна.
— Какво има? — запитах го.
— Това, което направи там… — гласът му се колебаеше. — Ксения, знаеш, че досега никога вестител не е убивал кръвожаден — тялото ми се стегна. Погледнах го в тревожно очакване. — Ти наистина го уби.
— Ти ми помогна — отвърнах припряно.
Той поклати глава.
— Ксения, ти го прободе в сърцето.
— Едва — отсякох.
— А раните ти… Ти преживя повече от Зоя. И колкото и да ми е неприятно да те гледам в този вид, знам, че раните ти са повърхностни. Тялото ти премина през огромни изпитания. Понесе силни и мощни удари и въпреки това си на крака. Вече виждам как силите ти се възвръщат…
— Накъде биеш? — прекъснах го.
— Само пазителите имат силата да пронижат кръвожаден — каза и ме погледна напрегнато. — Само една раса не изпитва болка при такива наранявания и тялото ѝ издържа на подобни изпитания. Расата на пазителите.
Глава 19
Обикалях коридорите на болницата и чаках нетърпеливо да се появи някой, който да ни осветли по въпроса за състоянието на Зоя. Майкъл седеше на пода, а Юри се беше подпрял на стената до него.
— Не мога да повярвам, че го направихте! — извика Юри. — Защо излязохте навън?
— За това ли искаш да говорим в момента? — отвърнах ядно.
— Как я убеди да тръгне с теб? — запита ме.
— Не съм я убеждавала в нищо! Казах ѝ да се върне. Казах ѝ, че е опасно да идва с мен!
— Значи си осъзнавала какво правиш и въпреки това си излязла. Въпреки това си я оставила да тръгне с теб?! — изуми се Юри.
Той ме погледна и се усмихна горчиво.
— Алешкин мен направи на пет стотинки, защото искам да тръгна след вас! А на теб ще ти се размине! Въпреки че ти си виновна, че това се случи! — извика.
Аз затворих очи и го оставих да излее гнева и болката си. Думите му ме нараняваха, защото бяха истина.
— Юри, не може да ѝ говориш така! — намеси се Майкъл. — Ксения не е виновна за това, че са ги нападнали! Знаеш колко много жертви преживяхме наскоро.
— Именно защото толкова много вестители умряха! Именно заради това трябваше да мисли с главата си! — отвърна му Юри.
— Зоя е тръгнала по своя воля с нея! — възрази Майкъл и се приближи до Юри. — Ксения преживя не по-малко ужасни неща в последните часове. Остави я на мира — погледна го сериозно, но в гласа му се прокрадна успокоителна нотка.
Искаше да предотврати скандала, към който се стремеше Юри. Не го обвинявах. Аз самата изпитвах същото към себе си в момента.
— Майк, остави — казах му примирено. — Той е прав.
— Не, не е прав!
— Напротив.
— Знаеш ли, Ксения, човек би си помислил, че след като получи видение за това, щеше да се замислиш и да предотвратиш нападението. А се оказа, че ти си причината Зоя в момента да се бори за живота си. — обвини ме Юри.